Доцент ЗЛАТОГОР МИНЧЕВ: Машините за вота са сигурни на 90%

Златогор Минчев е доцент в Института по информационни и комуникационни технологии към Българска академия на науките и ръководител секция „Информационни технологии в сигурността“. Той е и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към секция „Информационни технологии в сигурността“. Работил е активно съвместно с ЦИК по въвеждането на машинното гласуване у нас от 2016 насам, като на изборите за членове на ЕП през 2019 е ръководител на одитиращия екип и автор на методиката за това.

Има ли машинното гласуване бъдеще в България? В близките няколко години възможно ли е то да бъде възприето като традиционен начин за провеждане на избори у нас?

За жалост, технологията която закупихме миналата година за повече от 40 млн. лв., не е на това ниво, на което ни се иска. За момента обаче разполагаме с такава технология и за предстоящите избори, това ще бъде и единствената налична технология.

Дали е най-доброто решение, е друга тема, но по начина, по който я използваме в България, трябва да кажа, че е относително сигурна. Нивото на сигурност, по отношение на самите технологични решения, бих го определил на 90 процента. По отношение обаче на това доколко избирателят вярва на това решение, темата е съвсем друга. Защото нямаме публичност по отношение на процеса на преброяване, на предоставяне на изборните протоколи между районните и секционните избирателни комисии, макар и в електронен вид. Това ЦИК чисто процедурно може да реши в работен порядък без проблеми.

В този смисъл, по отношение на машинното гласуване, кое надделява повече – политическото говорене или готовността на електоралната маса да гласува с машини без да се притеснява от това?

От технологична гледна точка няма проблем да бъде ползвана настоящата технология. Ние сме я използвали вече многократно. Но по начина, по който се въведе 100-процентовото машинно гласуване, малко изплаши електората. Това беше особено видно миналата година по време на предсрочните парламентарни избори, когато имаше явен спад с почти 10 процента, защото хората не виждат своята алтернатива. В Европа електоратът има избор – дали да гласува на хартия, или електронно. Трябва да сме наясно, че в последните десет години много се промени възрастовата граница на електората. Виждаме че идват нови партии с хора, които идват от чужбина. Този електорат едва ли се притеснява да гласува с машинни технологии. По-скоро старият, този на традиционните големи партии, е стреснат от технологиите, защото усеща някаква несигурност. Не е сигурен в това дали гласът му отива за партията, за която гласува, тъй като няма нужната публичност за момента. Тук не е въпрос на кампанийност, а на видимо демонстриране на резултата. Това особено много касае българите в чужбина, защото там този проблем остана отворен – затова, защото този район се включва по различен начин в преброяването. И технологично и организационно трябва да решим две неща: едното е как да покажем в подходящ вид на гласоподавателите, че тези протоколи са действително тези протоколи, за които те са си подали гласовете, т.е. тук имам предвид Информационно обслужване. Другата част е свързана с обявяването на резултатите, а именно – на никого не му е ясно защо са нужни три дена гласовете да бъдат преброени, след като резултатите машинно са готови още същия ден. И това буди редица съмнения относно истинността на резултатите, което няма как да бъде избегнато с кампании.

Трябва ли да има повече експертно говорене по тази тема? Сякаш чуваме повече политическо говорене, което сериозно влияе на предизборните нагласи. Трябва ли експертите да са малко по-гласовити?

Аз си мисля, че доверието ще дойде най-вече по линия на ЦИК. Организирането на изборите е ангажимент на комисията – да намери нужните експерти и да покани подходящи представители на партиите, които да наблюдават публично този процес. Иначе има противоречия. Едни партии коментират по един начин процеса на оповестяване на резултатите, по отношение на одитирането на машините, други по друг начин. Не е редно, от трета страна, чисто политически обвързани експерти да коментират, защото се насажда усещането, че нещо не е съвсем както трябва в системата. Но най-вече трябва да намерим подходящата формула – и това е задача на Централната избирателна комисия, съвместно с всички участващи в изборния процес партии и коалиции, да убеди гражданите да отидат и да гласуват на изборите през октомври, защото иначе имаме прекалено ниска избирателна активност. А това ще обезсмисли всички усилия – и технологично, и експертно.

В българския случай къде са скрити рисковете, свързани с машинното гласуване? Вече споменахте, че технологията, с която разполагаме, не е на необходимото ниво.

Сто процента сигурност няма в нито една технология, просто защото такава е реалността. Винаги може да блокира самата система, винаги може да бъдат изтрити данни по непредвиден начин. Технологията, която ние използваме, е сигурна. Обаче, както вече казах, гласоподавателите на й вярват, и това ще бъде процес. От друга страна – тъй като са замесени странни идеи за участници в търга за подготовката на процедурата по гласуване, най-добре би било да поканим фирмата производител. Тя трябва да гарантира, че има достъп до всички нива на сигурност до тези машини и да гарантира бюлетините, които се зареждат от страна на ЦИК, че наистина са тези. Защото знаем, че на предишни избори е имало редица процедурни грешки, които е трябвало да бъдат решавани в крачка.

От друга страна обаче, въпросът който притеснява най-вече избирателя, е дали наистина тези гласове, които са въведени и тези, които са преброени, съвпадат. Тук процедурно ЦИК може да се намеси не с ръчно преброяване на разписките, а със сравняване на хартиения и електронния протокол преди обявяване на резултатите, което и при последните избори имаше наченки за реализация, но не беше изпълнено докрай. Мисля си, че имаме достатъчно време да го направим при добро политическо желание и воля.

Върху резултатите от изборите може ли да бъде повлияно на чисто техническо ниво чрез машините?

Би могло, но само ако има външна политическа намеса. На ниво България това може да стане, ако са заинтересовани чужди служби. Всеки отделен носител е дигитално подписан и много трудно би могло да се извърши манипулация.

Тоест няма вариант, при който избирателят да даде своя глас за избраната от него партия, но всъщност този глас да отиде за друга политическа сила.

Технически няма вариант, но организационно има, тъй като никой не одитира как си върши работата нито Информационно обслужване, нито Централната избирателна комисия. ЦИК получава едни обобщени протоколи и няма обратна връзка. Тук е важна ролята и на обществения съвет на ЦИК, който обаче едва ли би могъл да се справи без ролята на партиите.

Необходимо е нещо много просто – да се въведе процедурно видеонаблюдение в процеса на предаване на изборните протоколи и на тяхното отчитане. Като тук, разбира се, ЦИК отлично би могъл да се справи, стига да се намери политическата воля за това. Аз си мисля вече, че в това отношение България вече е политически зряла.

Що се отнася до това дали е възможно една машина да произведе резултатите от друга избирателна секция – фирмата, която зарежда софтуера, вероятно може да го манипулира. Тоест, някой трябва да извършва и контрол върху тази фирма. За това аз предложих една политически неутрална възможност, а именно да поканим фирмата производител, която едва ли има интереси коя партия или коалиция ще бъде водеща, да представи софтуера, а нашите експерти в България да се убедят, че действително това е софтуерът, който е поръчан от ЦИК. Това означава да се извърши едно удостоверяване, каквото Министерство на електронното управление може да направи, тъй като разполага с необходимите експерти. Става въпрос за проверката на 31 избирателни района с добавка „Район чужбина“, което не е толкова страшно.

Големият въпрос е обаче, че тези машини не са купени сега и самото сервизиране би могло да предизвика определени проблеми със захранването, с тези карти, които бяха въведени, с принтерите и това би могло допълнително, в някакъв вариант, да предизвика трудности по процеса.

Трябва ли кодът на софтуера да бъде отворен, каквито призиви вече се чуха?

Въпросната дискусия е безсмислена, защото България не е собственик на кода в явен вид и това може да се види в документацията на тръжните процедури. Ние не сме го купили в този вариант, в който се коментира в публичното пространство. Но можем да проверяваме функционалностите. Изходният код в пълния в пълния му вариант нямаме, тъй като той е комбинация от авторски разработки на фирмата доставчик плюс свободни решения, тъй като въпросните системи за гласуване са базирани на операционна система Linux, която обаче е модифицирана по специфичен начин. Тоест едва ли имаме достъп върху всичко в явен вид по обясними причини – става въпрос за обект на авторски права и може би, ако инвестираме още 200 млн. лв., което е безсмислено, ще имаме тази възможност.

В близко бъдеще машинното гласуване ще се превърне ли в нормален начин за провеждане на избори у нас и ще бъде ли трамплин за въвеждането на електронно гласуване?

Пандемията донякъде подсили използването на дигиталните технологии. За съжаление тази технология, която ние използваме, е донякъде осакатена, тъй като тя е планирана за друг вид достъп, не чрез флашки за разпространение на резултатите. Тя е планирана за клиент-сървър архитектура, която е сравнително по-уязвима и за целта е необходимо изграждането на вътрешна мрежа. Но във времето напред аз не мисля, че това е решението, тъй като настоящото ви задължава да отидете до избирателната секция за да гласувате. Чрез определен тип уеб сървис и блокчейн технология за защита – през мобилния си телефон или през приложение бихте могли да гласувате в движение. Това е пътят на бъдещето, но по-скоро машинното гласуване е междинен етап от процеса, който във времето естествено ще се промени в “клауд”-гласуване чрез нашите мобилни апарати.

Тоест можем ли да говорим за неизбежност на електронното гласуване в следващите години?

Големият въпрос тук е, както вече казах, това е проблем на поколенията. Аз мисля, че машинното гласуване има много противници у нас именно поради застаряващия електорат, който предпочита, както навсякъде в Европа да гласува на хартия. Може би след пет или десет години този въпрос ще бъде изчерпан и ще минем изцяло на електронно гласуване, освен ако не решим да се върнем към хартиеното гласуване в следващия парламент по чисто политически причини.

Според мен машинното гласуване е причината да бъде сменен парламентарният модел на управление с президентски. Застаряващият електорат предпочита хартиеното гласуване. След като не им бъде осигурена тази възможност, те не отиват да гласуват, така се постига ниско ниво на електролно участие в изборите. Оттам са ни необходими парламентарни коалиции, които очевидно не работят – вече три парламента го видяхме. Очевидно това е начин да се върви в друга посока, каквато вече видяхме в Турция, Сърбия – президентска република. И за мен това е една от основните причини да бъдат толкова настоятелни определени политически кръгове именно за това. Няма друга разумна причина да се откажем от хартиеното гласуване, която да звучи логично от гледна точка на това да не даваме на хората правото да гласуват на хартия.

Според Вас въпросът “За и против машинното гласуване” е релевантен на въпроса “За или против парламентарна република”.

В момента това е усещането, което получаваме като електорална активност.