47-ото Народно събрание е в историята, а Радев – готов да пикира

47-ото Народно събрание остана в историята на Република България след поредица скандали, грубости, удари под пояса и очерталата се нова групировка, която наблюдатели иронично нарекоха Коалиция „Газпром“.

Президентът Радев прие празната папка с БСП-мандата, накара се на кабинета „Петков“ и пое нещата в своите отрудени пилотски длани. Говори се, че вече е готов с поредното си правителство, чиято първа работа ще бъде да целуне ръка на „Газпром“, но не смеем да сме категорични – може да му е втората работа. На първо време Радев с нескрита радост ще издаде указа си за разпускане на парламента, а дотогава партиите побързаха да изчетат прощалните си декларации. БСП и ДПС не прочетоха нищо, просто склониха глави.

Андрей Гюров, председател на парламентарната група на ПП. Той бе категоричен, че всичко, което направи „Промяната“ и й се наложи да изтърпи, си е струвало. Но подчерта, че заради досегашната опозиция (а всъщност нова коалиция ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и присъдружната им ИТН, б. р.) България продължава да се мъчи, защото: още няма реформирана антикорупционна комисия; още няма ефективна прокуратура; поради първите две причини – няма и така очакваната от хората справедливост; а поради предните три причини – повечето институции и регулатори тънат в некадърност и са символ на организации за обслужване на мафии и картели.

Десислава Атанасова от ГЕРБ. Тя очаквано предложи версията, че не опозицията, а омразата е изяла управляващата коалиция отвътре и затова само след 6 месеца управление коалицията се е разпаднала. „Ако ГЕРБ трябва да прави правителство в следващото НС, ще покажем как се работи за България“, закле се тя. „В следващото Народно събрание пак ще сме тук и ще сме повече“, пак се закле тя. Повече не се кле.

Пламен Николов, депутат от ИТН. Той подчерта (с пълно основание, впрочем), че българските граждани са станали свидетели на подли политически игри, неспазени коалиционни обещания и нелицеприятни отношения. Както между бившите коалиционни партньори, така и между управляващи и опозиция. „Ако на последната (има предвид опозиция, б.р.) работата ѝ е да посочва кривиците на властта и да предлага алтернативи, то управляващото мнозинство трябваше да демонстрира единство и експертиза. По една или друга причина (както и по трета и четвърта, миришещи на гранична локва и контрабанда, б. р.), първоначално сформираното управленско мнозинство не успя да обърне поглед в една посока и започна да фаворизира едни участници в коалицията за сметка на други.

Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“. Доста диалогичният (в добрия смисъл, б.р.) напоследък Иванов посочи като грешка, че не е било дадено адекватно представителство на опозицията в комисиите. „Звучи като нещо, което не е добре да се каже преди кампания, но държа да го кажа. Забравихме, че трябва да представляваме целия народ. Нашата цел е да събираме тъканта на това общество, а не просто да издигаме някакви мнозинства“, каза той и прозвуча като политик не от тази държава.

Костадин Костадинов, лидер на т. нар. „Възраждане“, познат повече с прякора си на най-дребното нещо от една чуждестранна валута. Той, както винаги, бе категоричен, че единственият начин да се излезе от кризата, е да се преговаря с Русия. Определи изминалите месеци от краткия живот на 47-ото НС с думата „безвремие“. „Период от време, в което нямаше стремежи и растеж. Време на лъжи, фарс, политически машинации, репресивна бухалка, предадена от стария ГЕРБ на новия ГЕРБ в лицето на ПП, ДБ, БСП и други“. И даде заявка, че в следващото Народно събрание „мнозинството в България ще бъде за българите – без маски и без мерки.“