Огромна панда е обитавала земите ни, намерени са зъби край Елин Пелин

На територията на днешна България е имало панди. Това става ясно от статия на българския учен проф. Николай Спасов и китайския му колега Цигао Цзянцзо публикувана в научното издание на Американското дружество по палеонтология Journal of Vertebrate Paleontology

Този вид голяма панда е бил непознат досега и е обитавал Балканите преди шест милиона години.

Днес пандата, рядък вид в световната Червена книга, живее само в планинските гори на Съчуан в Китай. Интересно при този вид мечка е уникалната му специализация да се храни с растителна храна, и то с бамбук.

Останки, макар и много редки, на изкопаеми панди, които дават някаква представа за еволюцията на тази група, са откривани както в Европа, така и в Китай, разказа още Спасов. По думите му намереният в България вид е много по-късен и еволюирал от всички досегашни европейски изкопаеми панди и е поне толкова еволюирал, колкото китайския род, смятан за пряк предшественик на днешната голяма панда. „Въпреки това не може да сме сигурни, че именно нашата панда е прекият предшественик. По-скоро това е една странична клонка, която е отишла доста напред в еволюцията си“, допълни ученият.

Той отбеляза, че за да съществува панда на Балканите преди шест милиона години, тук е трябвало да има подходящите климатични условия – влажни гори с климат, близък до тропическия.

До откритието се стига, след дълги години упорита работа на българския учен. Загадката поставят фосилите на два зъба, които отдавна стоят в научната колекция на Националния природонаучен музей, но за тях има изключително оскъдна информация. Дълго време не можех да разгадая тези зъби, защото не беше ясно нито находището, нито възрастта, нито точно какво е това, освен, че е някакъв хищник, разказа Спасов. В крайна сметка успяхме да установим, че това е нов изкопаем вид голяма панда, която в много отношения по своите зъби вече прилича на днешната панда, допълва той.

В научната статия се изказва предположение, че въпреки вегетарианския му хранителен режим, зъбите на този вид са осигурявали достатъчна защита срещу хищници. Освен това кучешките зъби са сравними по размер с тези на съвременната панда, което предполага, че те са принадлежали на животно с подобен размер или само малко по-малко, предполага още откривателят.

Фосилните находки на двата зъба са открити вероятно в района на село Огняново, община Елин Пелин, още през 70-те години на миналия век. Може това да е станало, когато е правена язовирната стена на яз. „Огняново“, предположи проф. Спасов и допълни, че има информация за въглищни прослойки в този район, които са датирани.

Двата зъба са донесени вероятно на моя предшественик в Националния природонаучен музей при БАН д-р Иван Николов, аз ги получих в наследство, разказа Спасов и допълни, че, за съжаление, до тях е имало само една бележка с набързо написана на ръка една единствена дума. Трябваха ми много години, за да мога да разчета написаното – Гюреджия, и след това още много години, за да разбера какво е това, отбеляза той. Оказа се, че надписът е старото име на село Огняново. Чак тогава вече можах да направя и търсенето на въглищните пластове и да се добера до данните за тяхното датиране, обясни ученият.

В статията са представени два възможни еволюционни пътя за разпространение на тези животни. Според единия Ailuropodini се насочват от Азия и завършват с A. nikolovi в Европа. Според учения обаче „най-старите представители на тази група мечки са открити в Европа”, а това навежда на мисълта, че групата може да се е развила в Европа и след това да се е насочила към Азия.