Из делниците на един луд

4 октомври 2012 г.

Бойко рекъл, че на изборите ще бие не само БСП, а цялото ПЕС. Което шефът на младите социалисти диагностицирал така: „Очевидно Борисов осъзнава, че губи европейска почва под краката си. Сега ще ореве цяла България, защото в Европа отдавна не му обръщат внимание… Голям крокодил, а плаче…“.

Каква глупост! Излиза, че големите крокодили не плачат! Младо момче, а даже детските песнички не помни. Например в „Как говорят животните“ изрично се казва, че крокодилът е ням, защото е земноводно – „земноводното значи не говори, а плаче…“ И няма значение колко е голям. Човек може да остане с впечатление, че тия, младите, никога не са чували израза „плаче с крокодилски сълзи“. А той е много полезен понякога. Например, като се каже „Станишев плаче с крокодилски сълзи за АЕЦ „Белене“, веднага ти става ясно цялото лицемерие по случая. А иначе трябва да обясняваш надълго и нашироко как три и кусур години той не подкара проекта, а сега събира подписи за референдум…

От цитираната песничка човек може да научи за други качества на крокодила, някои от които са далеч по-подходящи за правене на паралели с някои хора:

А крокодилът той е ням,

при все че толкоз е голям.

С уста зъбата гладна

и грозна, и грамадна,

готова за лапачка,

той гони плячката докрай…

Не може така да се бъбря наизуст! Щото в някакъв виц заекът опънал крокодила, пък на него му било сефте и айде, давай… Ама у нас хората, а също и политиците, първо говорят и после мислят.

Нашите животни

всички са грамотни.

Всяко пее, кряка или блее.

А крокодилът той е ням…

И е далеч по-добре. Гони си лапачката и си трае.

„Какво крие мълчаливият депутат от ГЕРБ“, пита риторично „Труд“. И отговаря надълго и нашироко. А то е ненужно. Може само с една дума: невежеството си. То лидерът им колчем заговори, все ще направи гаф, та камо ли депутатите. Затова не бива да ги обвиняваме, че си мълчат. Човек, като си мълчи, може и за философ да мине. А като заговори, вече не може.