Интервюто, което не взех с Оливия Нютън-Джон

Една част от детството си отиде с Оливия Нютън–Джон.

Видях я преди 12 години в Сидни, Австралия. Знаех, че от години се бори с рака на гърдата. Изглеждаше все така привлекателна и мила, каквато я знаех от клипове, снимки и разбира се от филма – събитие Grease, където си партнираше с Джон Траволта.

Когато я срещнах тя не работеше активно. Беше се отдала на каузата да помага в борбата срещу рака на гърдата. Говорехме около 20 минути. За нея музиката беше вече в миналото, но това не беше я пречупило. Пред мен стоеше една осъзната и силна жена, която като че ли искаше да забрави огромния успех като артист, милионите тиражи и възторжените фенове.

В усмивката й имаше една неподправена спонтанност, която малцина звезди успяват да съхранят през годините.

Хората я разпознаваха. Някои идваха до масата и я поздравяваха, други се снимаха за спомен.

Не посмях да се снимам с нея. Не настоявах и за интервю.

Спокойствието, с което Оливия Нютън-Джон ми каза: ”Георги, в живота има време за всичко! Не бързай и не се вкопчвай в това, което имаш. Всеки период от живота е хубав – и успеха, и тишината”, беше толкова обезкуражаващо, че предпочетох да запазя това време заедно като много личен спомен.

Вчера Оливия Нютън – Джон избра тишината.

Остана завинаги на 73 години.

Завеща ни музика и филми.

И спомена за една крехка на вид, красива и одухотворена, талантлива и силна по дух жена, която имаше кауза.

Текстът е от фейсбук страницата на автора. Заглавието е на ekspresso.bg.