Как асиметрията се превърна в пропорция 1:1:1

Правителството на Николай Денков стартира през юни като една силно асиметрична коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ. Асиметрията бе в това, че ГЕРБ имаше само един министър, а ПП-ДБ излъчи всички останали. С течение на времето обаче стана ясно, че някои членове на правителството, като шефа на МВР са по-близо до ГЕРБ, отколкото до техните партньори в кабинета.

Но най-сериозната промяна дойде от това, че с помощта на Бойко Борисов към управлението се присламчи и Делян Пеевски. Решаването на текущи въпроси на държавния мениджмънт често бе прехвърляно от правителството към коалиционния съвет и към парламента, който по дефиниция трябва да задава само правната рамка, а не да взема конкретни управленски решения. А за разлика от Министерския съвет, в Народното събрание ПП-ДБ няма мнозинство и зависи от добрата воля на тандема Борисов-Пеевски.

Към края на годината стана ясно, че де факто България е управлявана от тройна коалиция. В прав текст това бе формулирано през тази седмица от шефката на парламентарната група на ГЕРБ, която каза, че постовете в регулаторните органи (и вероятно във Висшия съдебен съвет) ще се разпределят на принципа 1:1:1, т.е. ПП-ДБ, ГЕРБ и Пеевски ще имат равни квоти.

Това означава, че революцията, започната в края на управлението на ГЕРБ, е приключила – ПП-ДБ вече нямат шанс да разплетат клиентелистките мрежи на Борисов и Пеевски, които са обхванали държавното управление както по вертикала, така и по хоризонтала. А няма какво да се лъжем – проблемът със съдебната система е преди всичко персонален и не е свързан толкова с липсата на контрол върху главния прокурор, колкото с факта, че той стига до този пост с благословията на Пеевски и Борисов.

Един от печелившите от тази ситуация е Бойко Борисов. Той си реши успешно проблема с изолацията, в която бе изпаднал след пролетта на 2021 г. ПП-ДБ вече направиха коалиция с него, независимо от това, че предпочитат да я наричат сглобка и некоалиция. Макар и да е подчертано неинтелигентен и необразован, Борисов съвсем не е глупав. Под предлог нуждата от гласове за конституционните промени, той кооптира Пеевски в управлението и така лиши ПП-ДБ от тяхната позиция на морално превъзходство. Наистина – след като си се овъргалял в политическото блато „Пеевски“, вече няма как да кажеш „не искам да се цапам с коалиция с Борисов“.

Самият Пеевски също подобри значително своите позиции. Стъпвайки върху влиянието си в съдебната система, той принуди Борисов да му стане политически ортак. А и да не забравяме, че ДПС е единствената партия, която може да си позволи всякакво поведение, без да се страхува, че ще изгуби електората си. Затова става възможно етническият българин Пеевски да оглави формацията, разчитаща на гласовете на избиратели турци (плюс купения вот).

Единственият губещ от сегашната фактическа тройна коалиция са ПП-ДБ. Те вече не могат да се легитимират през анти-ГЕРБ и анти-Пеевски реториката. Остава им възможността да демонстрират някакво много добро управление, при което страната да има сериозен икономически ръст и така да натрупат политически точки. Това обаче е по-скоро мираж, усещането за добро управление е субективно и не зависи от числата за БВП и дори от ръста на заплатите. От друга страна, избавяйки се от словесната патерица „ние ще борим борисовщината“, ПП-ДБ имат шанс да се прелегитимират като формацията на либералните, прозападни, сравнително заможни градски хора. Някакви надежди в това отношение дават последните социологически проучвания, които сочат, че електоралният спад при ПП-ДБ е спрял, те се задържат около 17-19%. А също и успеха на Васил Терзиев на кметските избори в София.

Геополитическият императив вероятно ще удържа още доста време спойката в сегашната тройна коалиция, но е възможно тя да бъде преформулирана чрез нови избори, ако Борисов прецени, че електоралната му тежест вече е драстично по-голяма от тази на ПП-ДБ и затова му се полага лидерската позиция в сглобката.