![](https://ekspresso.bg/wp-content/uploads/2023/11/402794794_293747873637900_4874390888237499846_n-1068x712.jpg" "байдън си")
Официално Вашингтон харчи три пъти повече от Пекин за въоръжение, но всъщност инвестициите в отбрана в двете държави са съпоставими. Кой би надделял при сблъсък между тях?
През февруари американският президент Джо Байдън отново ще одобри рекорден бюджет за отбрана – 886 милиарда долара. Като основна причина за него се посочва увеличаващата се агресия на Китай.
По време на управлението на администрацията на Байдън САЩ работиха за заздравяването на своите съюзи в Азия. В същото време партньорите на Вашингтон са окуражавани да укрепват собствените си отбранителни способности и да сключват допълнителни споразумения едни с други, за да са готови да отвърнат на потенциално нападение от Китай. Тъкмо по тази причина Филипините и Виетнам подписаха споразумение за сътрудничество, което цели да блокира напредването на китайския флот във Филипинско море.
Кой плаща повече за отбрана – САЩ или Китай?
Критиците на високия бюджет за отбрана посочват, че Китай харчи по-малко за армията си в сравнение със САЩ. На хартията неговите приблизително 230 милиарда долара изглеждат сравнително скромно. Стратезите обаче посочват, че държавният глава на Китай Си Дзинпин получава повече обратно за всеки инвестиран юан, отколкото американският президент.
Животът в САЩ е по-скъп отколкото в Китай, следователно и заплатите, които трябва да се плащат, са по-високи. Мозъчните тръстове в САЩ изчисляват, че военните разходи на двете държави са съпоставими, ако се вземат предвид неравностойните разходи.
Как Китай се опитва да подчини съседите си
Ако приемем, че разходите са приблизително еквивалентни, тогава потенциалният сблъсък между демократичната свръхсила и диктатурата на Пекин вероятно ще се реши от това как и за какво се изразходват тези средства. За никого не е тайна, че Пекин инвестира огромни суми в своя флот, за да оказва натиск върху западната част на Тихия океан и своите съседи от Филипините до Япония.
Тайван най-вече усеща последиците от това. Флотилията на Си блокира острова за няколко дни през август 2022 г., за да демонстрира, че Пекин може да подчини Тайпе по всяко време. Си също така иска да наруши господството на демократичните партньори в Индийско-Тихоокеански регион и Океания и да замени международните закони с доминирано от Китай право на силния.
Дроновете и кибератаките играят ключова роля
Военните експерти обаче са категорични, че едностранното съсредоточаване върху военноморските сили в никакъв случай не е гаранция за успех. Самолетоносачите сега са по-уязвими на ракетен обстрел и атаки с безпилотни самолети, отколкото преди десетилетие. Решаващият фактор в бъдеще вероятно ще бъдат успешните кибератаки срещу дигиталната инфраструктура.
Засега остава неясно докъде се простират възможностите на Пекин в тази област. За да откъсне Тайван от външния свят, през февруари 2023 г. Пекин трябваше да прибегне до осезаеми мерки: интернет кабелите на остров Мацу, който е част от Тайван, бяха прекъснати при военна операция с помощта на плавателен съд, маскиран като рибарска лодка.
Войната в Украйна показа как дроновете, произведени в Китай, Северна Корея и Иран, могат да окажат решаващо влияние върху хода на войната. Затова Вашингтон обяви, че ще адаптира въоръжението и отбранителните си технологии, за да могат да посрещнат тази заплаха.
САЩ не могат да се справят сами
В момента една ос от престъпни държави, водени от диктатори – Китай, Северна Корея, Русия и Иран, се е изправила срещу свободния свят. Въпреки големия си бюджет за отбрана САЩ не могат да се противопоставят сами на този съюз.
Стратегията на Вашингтон демократичните му партньори сами да се снабдят с подходящи оръжейни системи и да се противопоставят на заплахата от Китай и неговите васали чрез отделни съюзи е правилният начин да се разпредели тежестта на заплахата.
