Минало до кокал

Отиваш на голям, богато подреден пазар. Тръгваш да обикаляш сергиите, очите ти пълзят по пъстрите, лъскави плодове и зеленчуци, изложени пред теб. Изкушаваш се да пипнеш някоя ябълка, да подушиш праскова, да почукаш по диня. Но където и да спреш, пред която и сергия да забиеш пети, бързо се преместваш натам – заради съмнението, че всъщност съседният избор е по-добър. Заради изкушението, че имаш още. И още. И още. И още избор.

Често на финала не избираш нищо, защото от много сравнение между продуктите, си останал с убеждението, че не можеш да откриеш нещо достатъчно добро. “Нямаше хубави ябълки” казваш вкъщи, разочарован и с празни ръце, но уверен в похарчените усилия.

Изборите, които предстоят тази пролет, ще бъдат нещо различно. Усещането за асортимент съвсем не прави изборът сложен. Пред очите ни всъщност застават само две сергии.

Да, точно толкова ще е прост изборът. И съответно лесен. От едната страна са ни подредили измамно презрели обещания за неслучил се просперитет – прогнили отвътре, червиви от лъжи. Обрулени надежди, които ни пробутват за единствена стока. Сред тях стоят, нахвърляни уж от друга ръка, нови обещания – крещят “дажвей” щото били български, родни. Всъщност са вносен, неузрял киселяк от студения североизток. И са отровни, защото се опитват да ни върнат още по-назад – в калното вчера, от което уж бяхме избягали.

На тази сергия е миналото. Продават ни го за единствено или ново, а то е оглозгано. Минало до кокал.

През цялото време продавачите от тази сергия на Миналото ще ни подвикват, че нямаме избор – че сме длъжни отново да им дъвчем познатия гнилоч или че трябва да заплюем всичко постигнато и да посегнем към патриотарската им отрова.

Ако сте забелязали те вече крещят – не един срещу друг, както са го правили, а всички вкупом срещу другата сергия.

На другата сергия е Бъдещето – малко очукано от градушките на политическите атаки, кривичко и неугледно, тъпкано и плюто, неуспяло да израсте. Недокарало го на вид, но свежо.

И най-вече – събрало се накуп, на едно място. За да не се лутаме.

От Фейсбук профила на автора.

Четете още

Избор на редактора