„Ню Йорк Таймс“: Май е добре да премахнем изборите

„В навечерието на първия дебат от президентската надпревара през 2024 г. доверието в правителството достига исторически ниски нива. Длъжностните лица работят усилено, за да защитят изборите и да уверят гражданите в тяхната честност. Но ако искаме публичните длъжности да са безупречни, може би е по-добре да премахнем изборите изобщо“, пише американският „Ню Йорк Таймс“.

Ако смятате, че това звучи антидемократично, помислете отново. Древните гърци са изобретили демокрацията и в Атина много държавни служители са били избирани чрез жребий – случайна лотария от група кандидати. В Съединените щати вече използваме вариант на лотария за избор на съдебни заседатели. Какво би станало, ако направим същото с кметовете, губернаторите, законодателите, съдиите и дори президентите?

Хората очакват, че лидерите, избрани на случаен принцип, ще бъдат по-малко ефективни от тези, избрани систематично. Но при множество експерименти, проведени от психолога Александър Хаслам, се оказва, че е точно обратното. Всъщност групите са вземали по-умни решения, когато лидерите са били избирани на случаен принцип, отколкото когато са били избирани от група или са били избирани въз основа на лидерски умения.

Защо случайно избраните лидери са били по-ефективни? Те са ръководили по-демократично. „Системно избраните лидери могат да подкопаят груповите цели“, предполагат д-р Хаслам и колегите му, защото са склонни да „утвърждават личното си превъзходство“. Когато сте помазани от определена група, това бързо може да ви се стовари върху главата: Аз съм избраният.

Когато знаеш, че си избран на случаен принцип, не изпитваш достатъчно сила, за да бъдеш покварен от нея. Вместо това усещаш повишено чувство за отговорност: Не съм направил нищо, за да заслужа това, така че трябва да се уверя, че представям групата добре. И в един от експериментите на Хаслам, когато лидерът е бил избран на случаен принцип, членовете са били по-склонни да отстояват решенията на групата, пише dir.bg.

През изминалата година подхвърлих идеята за избиране с жребий на редица настоящи членове на Конгреса. Тяхната първа загриженост бе способността: Как да се уверим, че гражданите, избрани на случаен принцип, са способни да управляват?

В древна Атина хората са имали възможност да избират дали да участват в лотарията. Освен това те е трябвало да преминат през проверка за способността си да упражняват обществените права и задължения. Представете си, че в Америка всеки, който иска да участва в лотарията, трябва да издържи изпит по гражданско образование – същият стандарт, какъвто се изисква от имигрантите, кандидатстващи за гражданство. Може би ще се сдобием с лидери, които разбират Конституцията.

Една лотария също така би подобрила шансовете ни да избегнем най-лошите кандидати на първо място. Що се отнася до характера, избраните от нас служители не са много добри. Ако перифразирам Уилям Ф. Бъкли младши, бих предпочел да ме управляват първите 535 души в телефонния указател. Това е така, защото хората, които най-много се стремят към властта, обикновено са най-неподходящи да я упражняват.