Нямаме нужда от радев и путин. Имаме нужда от ї

Знам добре руски език. Не защото съм го учил с желание – беше задължителен, а желано задължение няма. Просто в библиотеката на дядо ми имаше Достоевски и Чехов на руски, а аз – 14-15-годишен тогава – освен книги, нямах много други забавления. Към 14-15-годишен съм бил в края на 70-те, не ми се смята подробно.

За последната година почти научих украински език – само от гледане на военни сводки и анализи в YouTUBE. Двата езика, впрочем, са доста различни. Все едно български и сръбски – разбираш, но не всичко. Даже украинският език е по-близък до полския (който също разбирам на прилично ниво), отколкото до руския, ако изключим кирилицата.

Но знаете ли какво ме дразни все повече от почти една година насам? Че не мога да пиша свободно на украински, доколкото го знам. На клавиатурата ми има шибана руска (???) кирилица. Например – има руските „э“ и „ы“, но няма „i“ – налага се да го ползвам от английската клавиатура. За подобното на това „i“, но с две точки отгоре да не говорим – ето че не мога изобщо да го изпиша.

Та сега не мога да псувам писмено на украински, без да преминавам от кирилица на латиница. Което е досадно – омръзва му на човек да сменя на латиница заради буква-две, вместо да се изкаже бързо и ясно на украински.

От тази бързина и категоричност имах нужда днес, когато т. нар. президент на Република България потрети, че ако помагаме на Украйна срещу мръсната, подла и кървава война на путин и неговата рашистка клика, това ще ни доведе до тежки последствия и „глобален конфликт“. Името на този „президент“ няма да споменавам, защото ме е срам. Но не ме е срам да псувам на украински език, повярвайте.

Този пРезидент каза думи, които аз ще преведа от български на всички световни езици: не помагайте на Украйна, оставете путин спокойно да избие колкото може повече украинци, да окупира цялата държава, да въведе и там своя рашистки режим и – всичко ще се успокои, всичко ще бъде наред, всичко ще бъде както преди.

Ами, г-н т. нар. президент, НИЩО и НИКОГА няма да бъде както преди. И вашата зарплата също – няма как, всичко тече, всичко се променя. Получавате моята лична и категорична украинска херня, двете точки сам си ги сложете където трябва.

Децата и внуците ни вече нямат никакво понятие от руския език. За тях той е неразбираем и странен. Някоя и друга дума може и да хванат в разговор, нищо повече. С точно същия успех разбират и украинския език; даже повече, защото много от лексиката е по-близка. Защо тогава трябва да им проглушават ушите с руска хибридна пропаганда по националните телевизии, радиа и от онова недоразумение Волгин?

Децата и внуците ни разбират английски. Без да са го учили даже, само от анимационните канали по телевизията, с които – щем-не щем – израснаха. За добро или зло – Достоевски и Чехов, които обичам, бяха победени от Спондж Боб и Спайдърмен, които са ми смешни. Съжалявам, но факт. Елементарните, лесносмилаеми шеги винаги са предпочитани пред тежката, философска проза и драматургия. Обаче за Чехов и Достоевски (и за още десетки гениални руски творци) винаги щеше да има място под слънцето на сериозните университети, както и в душите на 10-те процента хора по света, които не мислят със стомасите си.

Дали след войната в Украйна няма и те да бъдат отречени, не мога да кажа. Аз лично не мога да чета руска литература от 11 месеца насам. Дано да ми мине.

Путин вече направи (почти) всичко, което можа, за да отврати целия свят от Русия. Нещо повече – неговите пропагандисти пак извадиха ядрената заплаха, крещят по официалните канали (гледам ги, отвратително е) и повтарят като зомбирани онази ужасяваща фраза, произнесена от путин неотдавна: „За какво ни е свят, в който няма Русия?“.

На целия цивилизован свят е ясно, че се роди една голяма нация и тя не се нарича Русия. За целия цивилизован свят е ясно, че днешна Русия е страшна, смъртоносна, ядрена заплаха. И че незабележимата доскоро Украйна спасява цивилизования свят от ада, който рашизмът му беше приготвил и не е спрял да му готви.

Украйна просто има нужда от подкрепата на цивилизования свят. Нищо повече. И нищо по-малко.

И, ако обичате, махнете това тъпо „э“ от клавиатурата ми. Трябва ми „ї ”, именно с двете точки отгоре. На децата и внуците ни също ще им трябва. Тази азбука си струва да се знае, тя е не по-малко славянска.

Освен това нали се сещате откъде е тръгнала?