Петльовден е. Празникът на мъжките рожби

Днес в българската народна традиция се отбелязва Петльовден – денят на мъжките чеда. Името му идва от обредното животно, което се коли.

По старому, 2-ри февруари е Сретение Господне, когато Богородица представила младенеца Исус в Божия храм.

Според народния ни календар празникът е посветен на децата и подготовката за него започва от рано. Преди деня къщата се почиства. Семейството се облича с нови дрехи, на този ден не се работи.

В къщата, където има мъжка рожба бабата или майката колят петел, с кръвта на птицата намазват лицата на децата за здраве и прага на дома за да бягат болестите и злото. В Карнобатско, самото дете коли птицата, за което се прави курбана. Вари се курбан, който заедно с питата, намазана с мед или тестени фигурки  на петел се раздават на съседите и близки за здраве.

Има предание, че Петльовден води началото си от времето на турското робство, когато еничарите събирали кръвния данък – взимали 8-10 годишни момчета от християнските семейства, за да  попълват еничарския корпус на султана. За да спасят чедата си от отвличане, в някои села  майките колили петел и с кръвта му бележили портите като знак, че кръвният данък вече е платен от семействата в тези  домове.

Подобна притча има  и в библейските събития, че Богородица, за да спаси сина си от заповедта на цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички деца от мъжки пол до 1-2 години, за да бъде убит Спасителя, заколила петел, с чиято кръв белязала портата на дома си за да подминат римските войници къщата й, като дом, през който вече са минали.

Петелът е и символ на новото начало, на новия ден и слънчевото начало в нашия фолклор.