Политическа катастрофа

На изборите през 2024 г. отидоха да гласуват 2,2 млн. избиратели в България, с над 400 хиляди по-малко, отколкото през 2023, едно електорално дъно за всички парламентарни избори след 1990 г.

Нима тези избори не можеха да бъдат предотвратени?

Нима е поносимо избирателите да се приканват да участват в избори, които не дават никакъв резултат?

Нима гражданите не се убедиха масово, че да се гласува няма особен смисъл, защото това не променя нищо?

Основните партии в парламента загубиха общо почти 590 хиляди избиратели в сравнение с 2023 г., като за ПП-ДБ това са половината от тогавашните им избиратели, БСП потъна до малко над 150 хиляди, а дори спечелилата изборите партия ГЕРБ загуби почти 140 хиляди избиратели.

А с какво партиите привличаха избиратели? Най-вече с яростно говорене срещу опонентите, с насаждането на страхове (било от политически противник, било от войната в Украйна, било от „джендърите“ или други душмани народни). Или най-често лични обиди и компромати.

Нима „системните“ партии, тези от парламента, не направиха съвкупно много, за да разубедят дори своите привърженици, че тези избори нямат никаква стойност?

Учудващо, но макар и малко, спечелиха избиратели ИТН и ДПС, някъде средно към 20 хиляди избиратели спрямо 2023 г.

Или спечели една партия на телевизионно шоу. И партия, която е готова да преглътне всичко, което лидерът й реши да предложи, дори като лидер един санкциониран за корупция политик-бизнесмен.

Нима политиците на т.нар. „системни партии“ не си говореха през кампанията с езика на комиците от многобройните телевизионни шоута?

Нима кампанията обсъждаше политически въпроси, а не най-вече компромати за политически опоненти?

В парламента влезе неизвестната досега партия „Величие“ с почти 100 гласа, а новата партия МЕЧ (Морал, единство, чест) получи почти 64 хиляди гласа.

Но нима кампанията не заприлича на развлекателно шоу?

Нима още в началото на демокрацията един шоумен не достигна до трета позиция на президентските избори?

Нима няма избори, в които една нова шоу-партия да не привлече много гласове?

Нима политиката не се превърна в крайна сметка в търговско начинание със съпътстващата развлекателна реклама?

Всичко това е политическа катастрофа, но не толкова заради изгубените гласове, а заради превръщането на политиката в не-политика, т.е. в забавление, развлечение, нищо не струващо занимание, което всеки би могъл да практикува.

Нямам никаква представа, къде ще ни доведе това, но едва ли в „светлото бъдеще“.

Коментарът е препубликуван от блога на автора.