Проф. Валери Димитров: В България се правят огромни разходи без резултат

Проф. Валери Димитров дълги години работи в Българската народна банка и участва при създаването на съвременното банково законодателство в страната ни. През 2001 година е избран за народен представител в 39-тото Народно събрание, председател на Комисията по икономическа политика. От 2005 до 2014 година е председател на Сметната палата. Преподавател в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство

– Проф. Димитров, вие сте преподавател по финансово право, а в миналото бяхте председател на икономическата комисия в парламента. Как оценявате финансовата и икономическата обстановка в страната сега? Заплашени ли сме от ръста на цените и свързаните с тях верижни фалити?

– Във финансовата теория на Австрийската икономическа школа, на която аз съм привърженик, инфлацията се свърза с парично предлагане, което зависи от това какви пари емитира централната банка. При нас това повишаване на цените идва главно от поскъпването на енергийните ресурси, при които предлагането е далеч по-малко от търсенето. Имаме и извънредни обстоятелства: войната в Украйна и рекетът на Русия с доставките на газ. Тук трябва да се посочи и глупостта на европейските лидери /най-вече тези на Германия, Франция и Италия/, които прекомерно повярваха, че обвързването с Русия е нещо изключително позитивно. Може би са смятали, че ще опитомят такива като Путин, че Русия в рамките на глобалното разделение на труда трябва да е мирен доставчик на ресурси. Само че Русия мисли за война, не мисли за разделение на труда. Газът и като цяло енергийните ресурси при нея са оръжие. Аз лично смятам, че в близко бъдеще не може да се очаква голям спад на цените и нормализирането на пазарите на енергийни ресурси. Но смятам, че свободният пазар на газ може да задоволи нуждите на България, тъй като 3.5 млрд. кубически метра газ не е толкова голямо количество, което да не може да си набавим. Аз не съм привърженик на това правителство, но в това отношение те са решителни и смели и се справят добре. Радикално трябва да се скъса с Газпром. С доставчик от държава, която е обявила България за враг, не трябва да се сключват търговски сделки. Ще имаме алтернативни източници на прилични цени, може да са по-високи, но няма да останем без газ. Фалити ще има, но не верижни и масови. А това означава, че икономическа криза няма да има.

– В момента най-големият проблем пред икономиката на България е инфлацията, нарастващите цени на основни стоки. В условията на валутен борд централната банка има ли възможност за намеса?

– Понятието инфлация не трябва да се свързва с цените на основни стоки. Винаги има повишаване на основни стоки поради това, че често за определени стоки има превишаване на търсенето над предлагането, но когато говорим за инфлация става дума за паричното предлагане, за което носи отговорност централната банка. А в условията на валутен борд тя няма възможност да се намеси. Нейната емисионна политика е строго регулирана. Количеството пари, което може да пусне в обръщение е ограничено от размера на така наречените брутни международни валутни резерви. Това не е дискреционна парична политика, както в другите държави. В сегашната обстановка валутният борд е огромен плюс, тъй като не позволява кризата да се задълбочава. Не смятам, че традиционната дискреционна политика за регулиране на паричната маса, което се използва от обикновените централни банки, е ефективна. БНБ няма такива възможности. При нас инфлацията е привнесена и зависи от политиката на ЕЦБ, ние сме консуматори на инфлация. Същевременно аз лично не съм привърженик на досегашната политика на ЕЦБ с нейните количествени улеснения и с наводняването на пазара с евтини пари. Това според мен е лоша политика, казвам го директно. Смятам че паричната маса трябва да е стриктно дефинирана, да нямаш свобода да печаташ евро, колкото ти душа иска и да смяташ, че икономиката ще просперира. За съжаление и Федералният Резерв и ЕЦБ провеждат този тип кейнсианска политика, която на мен не ми харесва. Аз съм привърженик на валутния борд и на строгата недискреционна политика на централните банки, основана на ясни и твърди правила.

– Добре, защо тогава в Гърция примерно инфлацията е по-ниска, отколкото в България?

– Просто защото тук цените на определени стоки са по-високи. Печатането на пари не е причина за инфлацията, а несъвършенствата на нашия пазар. При него има повече търсене на определени ресурси, отколкото предлагане. Има и психологически момент в резултат на сложната политическа обстановка. Но недостигът на енергийни ресурси е основната причина, както и несигурността на доставките.

– По-трудно ли е сега или през деветдесетте години, преди въвеждането на валутния борд?

–  Много по-трудно беше през 90-те години, когато се въвеждаше валутният борд. От 1991 до 2000 година аз работех в централната банка и участвах в работната група, която подготви сегашния закон за БНБ, с който беше въведен валутният борд. Тогава ситуацията беше катастрофална, няма какво да говорим. Бях свидетел как нещата излязоха извън контрол, как централната банка загуби всичките си резерви при опитите си за интервенции на валутния пазар, с цел да подтисне обезценката на лева спрямо долара. БНБ претърпя пълен провал и нещата станаха безконтролни и заради натиска за провеждане на определена кредитна и парична политика, който се оказваше от правителствата, най-вече от правителството на Жан Виденов върху нея. Нещата бяха много зле. Въвеждането на валутния борд беше едно спасително лекарство макар и доста горчиво. Тогава беше много трудно, бяхме в предверието на хиперинфлация. За няколко месеца доларът от 30 лева стана 3000 лева. Сега ситуацията е различна, в много по-добри условия сме. Сега трудно могат да се отправят критики към централната банка. Хората там са много добри професионалисти и си вършат добре работата. Банкерите от 90-те години също бяха добри професионалисти, но нямаха условията да се противопоставят на натиска от парламентарните групи и правителствата.

– А правителството? Каква политика може да води то, за да стабилизира цените?

– Аз генерално не мисля, че чрез наливане на пари ще се стабилизират цените. Не съм поддръжник на паричната подкрепа на бизнеса. Според мен парична подкрепа трябва да има само за най-бедните, това трябва да е строго фокусирана политика на подпомагане. Лекарството за бизнеса трябва да се търси в друга посока – има възможност да се направи рязка промяна в средата за бизнес и максимално да се насърчава предприемаческата активност. Когато бизнесът работи на пълни обороти, ще предлага изобилие от стоки и услуги и цените ще се нормализират. А сега пари много, но се оказва, че няма достатъчно производство. Има ред инструменти за подобряване на средата за бизнес: да отпаднат всякакви административни пречки, както и корупцията да бъде минимизирана. Спомням си, когато бях депутат в парламента през 2003 година написахме специален закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С този закон направихме опит да въведем принципа на мълчаливото съгласие за бизнеса. Но аз лично съм свидетел, че близо две десетилетия оттогава има яростна съпротива срещу този принцип във всички администрации. Те го бойкотираха. В парламента също имаше остра опозиция. Поводът за това бе обсъждането и приемането на изменения в Административно-процесуалния кодекс, свързани с опита да се въведе мълчаливото съгласие като принципно решение, което да замести традиционната правна конструкция за мълчаливия отказ. Основният идеолог срещу тази инициатива беше сегашният конституционен съдия Янаки Стоилов, за съжаление подкрепен и от водещи експерти по административно право. Той тогава беше председател на правната комисия и предотврати възможността мълчаливото съгласие да бъде въведено в Административно-процесуалния кодекс като принципно нормативно решение. Противниците на мълчаливото съгласие твърдяха, че този принцип ще доведе до голяма корупция сред администрацията. Така бе пропусната една добра възможност за дисциплиниране на администрацията и радикално подобряване на бизнес средата и административното обслужване на хората.

Но ако се подобри рязко средата за правене на бизнес и ако има целенасочена, последователна политика да отпадат всякакви пречки пред предприемачите, нещата ще се подобрят. Не знам защо никой не се интересува от опита на Сингапур в тази област и в борбата срещу корупцията. Там има изключителна висока степен на икономическа свобода, съчетана с много високи наказания за корупция и твърда политика срещу обществените служители, които са уличени в корупционни практики. Те са направили чудеса, благодарение най-вече на мъдрата политика на дългогодишния национален лидер – Ли Куанг Ю и неговите съратници. От едно мизерно пристанище на едно островче тази малка държава се е превърнала в икономически гигант.

– Как оценявате ролята на банковия сектор? Помагат ли банките за увеличаването на инфлацията с на практика отрицателните лихви по депозитите?

–  Не бих казал, че отрицателните лихви увеличават инфлацията. Банките плащат доста средства на БНБ, за да си държат парите по сметките в нея, защото лихвата е отрицателна И те пренасят тези разходи върху клиентите, като налагат такси, ако например имаш влогове над определен размер, най-вече над гарантирания размер от 100 хиляди евро. Същевременно банките настойчиво предлагат инвестиционни продукти, при които рискът е за клиента. Но в сегашната военна ситуация да инвестираш на финансовите пазари е крайно рисково и според мен безсмислено.

Един пример – от средствата по осребрената маса по несъстоятелността на КТБ, които са по сметка в БНБ, поради отрицателната лихва се губят месечно около 200 хиляди лева.

– Кога търговските банки ще започнат да увеличават лихвите по депозитите и кредитите? Само от Европейската централна банка ли зависи?

– Това зависи от ЕЦБ и от БНБ. Ето пак се разчита на паричната политика. А аз смятам, че мерките за подобряване на икономическата ситуация са други. Паричната политика чрез централната банка няма да даде ефект.

– Привърженик ли сте на присъединяването към еврозоната?

– Да. Проф. Стив Ханке например е големият отрицател на еврото и на еврозоната като цяло. Той смята, че с приемането на еврото ще загубим предимствата на борда, защото разхлабената парична политика на ЕЦБ ще бъде минус за България. Все пак обаче ми се струва, че еврото ще ни сложи на картата на глобалните инвеститори. Защото нас там просто ни няма. Ние сме извън еврозоната и за нас представите са стандартни. Инвеститорите не разбират какво е валутен борд, поради това, че този режим на парична политика не е обичаен и се прилага в малко държави. Знае се, че осигурява стабилност в паричната система, но влизането в еврозоната е бранд, ти си в клуб на богати, развити държави и инвестиционният риск е минимален. Примерно Гърция има много монетарни и фискални проблеми, но фактът че е в еврозоната за всеки глобален инвеститор я превръща в предпочитана дестинация в сравнение с България. Имам доста резерви към паричната политика на ЕЦБ, но в еврозоната предимствата надделяват над недостатъците.

– Притеснява ли ви увеличаването на държавния дълг в тази ситуация?

– Аз съм привърженик на строгата фискална политика. След въвеждането на валутния борд всички финансови министри бяха привърженици на строгата фискална дисциплина. Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, Владислав Горанов, всички те следваха много твърда и много добра фискална политика, благодарение на която България поне досега има много добри публични финанси. Пътят към дефицита и публичния дълг е път към ада.

– Може ли криптовалутите да изместят традиционните валути?

– Не, не мисля. Те са един високорисков актив.

– Какво още трябва да се промени в законодателството, за да ни приемат в еврозоната? Знаем, че спазването на Маастрихтските критерии не е достатъчно.

– В конвергентния доклад пише, че има нужда от усъвършенстване на Закона за БНБ, защото тя вече става част от групата централните банки, които участват във формирането и прилагането на монетарната политика в еврозоната. Трябва да се допълни закона с разпоредби, уреждащи ролята на ЕЦБ и взаимодейстието и с БНБ като национална централна банка. Трябва да се направят и промени в посока на укрепване на независимостта на централната банка, с които да се ограничат основанията за освобождаване на управителя и подуправителите от длъжност. Това е необходимо, за да са независими, за да се затворят всички канали за влияние от страна на парламентарни мнозинства и правителствата, които по този начин да упражняват натиск върху ръководството на централната банка. Това са предимно технологични изменения и допълнения и за мен е неясно защо не са направени досега.

– Вие бяхте два мандата председател на Сметната палата. Може ли тя да бъде по-активна в борбата срещу корупцията и източването на бюджетни средства?

– Не е само въпросът в това да се откриват нарушенията и да се предават на прокуратурата. За тези девет години от приблизително 100 доклада годишно средно десетина отиваха в прокуратурата. Това ставаше, когато колегиалният орган на палатата сметнеше, че има данни за престъпление. И при Борис Велчев, и при Сотир Цацаров се договаряхме как да протича взаимодействието между палатата и прокуратурата. Прокуратурата обаче не ни даваше никога информация до къде е стигнала с тези разследвания. При така нареченият случай „Батко и Братко“, който се отнасяше до обществени поръчки за пътища с европейски средства имаше единодушно решение на 11-членната колегия докладът да се изпрати в прокуратурата поради данни за престъпление. Ние го изпратихме в прокуратурата и тя образува наказателно производство, не знаехме до къде са стигнали преписките, но в края на краищата се стигна до осъдителни присъди, макар и незначителни като тежест на наказанието.

Друг проблем е програмното бюджетиране. То е свързано с постигане на резултати. На бюджетните организации се определят и отпускат ресурси срещу постигането на определени резултати, които те трябва да отчетат. Примерно министърът на здравеопазването при един пълен 4-годишен мандат трябва да покаже какво е свършил за постигане целите на политиката за намаляване на детската смъртност, която е основен показател за качеството на здравеопазването в развитите държави. Когато ръководителите се сменят често това трудно може да се проследи, но при един пълен мандат все пак е възможно да се преследват и по-дългосрочни цели. Някой да се интересува от това? Програмното бюджетиране беше въведено преди доста години в бюджетното законодателство. Голяма заслуга за неговото разработване и прилагане има бившия заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който се опитваше да използва опита на страната с най-развито програмно бюджетиране – Нидерландия. Но в България липсват последователни, многогодишни и целенасочени усилия за неговото пълно прилагане, както и обществена чувствителност по този проблем. Засега този вид модерно бюджетиране е по-скоро само на хартия. Никой не се интересува от постигнатите резултати с огромните разходи по бюджетите на министерства и ведомства. Сметната палата по закон трябва да подпомага програмното бюджетиране, като прави одити на изпълнението и оценява не само дали законът е спазен, а дали публичните средства се използват ефективно, ефикасно и икономично. Сега ако си публичен мениджър, към теб основното очакване е да не крадеш и да спазваш закона. Само че ти можеш да спазваш тези изисквания, но по безобразен начин да харчиш парите без никакъв резултат. В повечето случаи е така. Ако управляваш така пари в частния сектор ще бъдеш уволнен незабавно, но в публичния сектор е различно. Какви резултати си постигнал никой не те пита. За съжаление в България се правят огромни разходи без резултати. Налице са лоши бюджетни политики и лошо изпълнение на тези политики. Но когато това се напише в доклад на Сметната палата никой не се интересува от него. Целият проблем е какво се постига с тези пари, които се изразходват. Това е смисълът на доброто управление в публичния сектор.

Трябва да се постави ударението върху доброто взаимодействие на Сметната палата с прокуратурата, както и върху програмното бюджетиране и одитите за ефективност на изпълнението.

– Като преподавател по право какво е мнението ви за висшето образование в България? Как може да се подобри то?

– В последните години съм разочарован от много от студентите в Юридическия факултет на УНСС. Голяма част от тях имат крайно негативна нагласа към традиционния тип на преподаване. Те смятат, че то е остаряло и всичко трябва да бъде в електронна форма и по възможност пригодено за четене от телефон. Не четат сериозни и задълбочени книги, монографии, учебници и статии, а не можеш да станеш добър юрист, ако не четеш добра литература. Много студенти в последно време се опитват да си вземат изпитите с боклуците, които намират в интернет. Някакви подобия на електронни учебници, някакви лекции и сборници с неясни автори. Разчитат на източници с изключително ниско качество. Очевидно някои смятат, че едва ли не трябва да станат юристи чрез знания, придобити в социалните мрежи и че е най-добре оценки да им поставят инфлуенсърите.

Преподавам финансово, банково и борсово право, както и една нова дисциплина „Административно регулиране и контрол върху стопанската дейност“. Тази нова дисциплина се преподава в пети курс за студентите от Юридическия факултат на УНСС. Прави ми впечатление, че студентите икономисти проявяват по-голям интерес и стремеж към знания, когато изучават тези или подобни тези дисциплини, отколкото колегите им в юридическия факултет.

Юридическата наука не е универсална наука. Тя е национална, за разлика от икономическата наука, тъй като се основава на националната правна система. Има явна тенденция към правно занаятчийство. Отхвърлят се, пренебрегват се много традиционни научни области, като например обща теория на правото или общотеоретичните познания в областта на отрасловите правни дисциплини. Тотално е занемарена и пренебрегната например теорията на отрасловите правни отношения – конституционни, административноправни, наказателноправни гражданскоправни, търговскоправни, финансовоправни, трудовоправни, осигурителноправни и т.н.  Разпространена е нагласата „нас „теоретизмите“ не ни интересуват“. Но ако нямаш логическо мислене, ако нямаш теоретично-концептуални познания и не разбираш от по-сложна материя, как можеш да решиш например един нестандартен казус? Ти може да станеш, по пътя на занаятчията, чирак в една кантора или в един съд и да пишеш молби, да слушаш да гледаш и да се учиш от видяното и така постепенно да се опиташ да станеш от чирак калфа и после майстор. Така са се формирали на занаятчийски принцип юристите през Средновековието, преди създаването на истински пълноценни юридически факултети. Но сега това е невъзможно и е смешно да се възпроизвежда този модел. Пренебрежението към теорията в отрасловите дисциплини и към общата теория на правото е много лошо, защото това означава, че се формират много тясно скроени юристи със занаятчийско мислене. С такова мислене не може да се стане добър юрист, да не говорим например за добър върховен съдия или за добър главен прокурор. Големите адвокати също са хора с концептуално мислене. За съжаление концептуалното мислене сега не се насърчава в юридическите факултети и за това определена вина имат и много преподаватели.

Нещата могат да се променят с една системна политика за повишаването на качеството на първо място на академичния състав. Защото качеството на един юридически факултет, неговият „бранд“ зависи пряко качеството на неговия академичен състав. Трябва да се стимулира творческата изследователска и преподавателска работа на преподавателите, за да са високи стандартите.

Финансирането също е проблем. Понеже то е основано на брой студенти, самите студенти смятат че е тяхно право да завършат и преподавателите са длъжни да им дадат изпитите. Но всички не могат и не трябва да завършат право. Правото е елитарно образование и елитарна професия. Въпросът е да завършат истински способните, призваните за тази професия.