Радев: Няма пряка заплаха за националната сигурност

След проведената консултативна среща при президента заради евентуалните рискове за националната сигурност президентът Румен Радев заяви, че след дискусията участниците в срещата се се обеденили около тезата, че няма преки заплахи за България.

Държавният глава отбеляза, че правителството е реагирало адекватно и навреме при евакуацията на българските граждани от Израел и посочи, че страната е изправена пред предизвикателства предвид изострянето на редица конфликти, включително и в съседни на България страни като Сърбия и Косово.

В срещата участваха премиерът Николай Денков, вицепремиерът Мария Габриел, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ Асен Тутеков, началникът на Националната служба за охрана (НСО) бригаден генерал Емил Тонев и директорът на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев.

За участие в срещата бяха поканени и председателят на Народното събрание Росен Желязков,  министърът на отбраната Тодор Тагарев, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов и главният секретар на Министерство на вътрешните работи главен комисар Живко Коцев.

Държавният глава посочи, че анализът на текущите в момента военни конфликти ясно показва все по-широкото прилагане на технологии за гражданска употреба, с които може да се поразява критична инфраструктура.

„Това откроява дефицит от способности на структурите за национална сигурност да противодействат на тези нови заплахи“, посочи той.

Според него новите заплахи налагат придобиването на нови адекватни способности, с които трябва да бъде отговорено на тези нови заплахи.

Радев обясни, че придобиването и използването на високотехнологични средства за придобиване на достоверна информация остава приоритет.

„Противодействието на засиления мигрантски натиск изисква надеждна защита на българската граница. Това изисква придобиване на нови технически системи за наблюдение, повишена мобилност и ефективни системи за контрол на достъпа на граничните ни пунктове. Изисква се продължаване на работата с ЕС за по-голяма подкрепа”, каза Радев.

Той подчерта, че за развитието на съвременните способности критично важни стават системите за киберотбрана.

„Трябва максимално да развиваме отбранителна наука и икономика. Ние имаме общото разбиране, че тази задача трябва да се ускори. Наред с продължаващата реализация на големите проекти имаме общото разбиране за нуждата от нискобюджетни проекти, които да ни дават информационно превъзходство и асиметрично предимство. Тази среща е началото на много други, защото средата за сигурност изисква обединяване на всички институции. Вярвам, че консенсусът, който постигнахме днес, ще намери прием в институциите и обществото”, каза президентът.

Радев поздрави българското правителство за бързата реакция при евакуацията на нашите сънародници от Израел.

„Очерта се ясно, че по отношение на мигрантската криза, ситуацията около изваждането на българите от Израел, правителството е свършило голяма част от задачите си, дори всичките, и това е в резултат на усилията на всички ни”. Това заяви премиерът Николай Денков.

Денков припомни, че кризите не са в резултат на това, което се случва днес в Израел:

„Имаме кризи от над година и половина, свързани с войната, която Русия започна в Украйна. Свързани със заплахи за националната сигурност, като спирането на газа. Кризи, които изискваха общо действие на институциите“.

Според него е изключително важно в дискусията да се включат и тези партийни лидери, които са готови да участват в конструктивен диалог.

„Много от решенията зависят от това, какво ще стане в НС. Ще направя всичко, което зависи от мен, да продължим разговорите, които започнахме днес, и да запозная резултатите от него с партиите, които подкрепят кабинета“, каза още Денков.

Той припомни, че са проведени две заседания на Съвета по сигурността към МС, в които са участвали и представителите на президентската институция.

„Разговорът не започна по същество днес. Очертаха се дългосрочни задачи, които са останали нерешени през последните години. Ясно е, че едно правителство няма как да реши тези задачи за четири месеца. Разбрахме се, че ще продължим напред не само да дефинираме проблемите, но да търсим и решения. Те ще изискват системно усилие и основната тежест ще легне върху правителството“, обясни премиерът и добави, че този конструктивен разговор трябва да продължи и с участието на партиите от НС.