Размисли на мляко с ориз

Седях на една пейка и хапвах мляко с ориз, който сам си бях направил. Добър беше.

Градът бе притихнал, като жена след късен оргазъм.

Дете викаше на баща си: „Имам мечта, да имам, Айфон 14“. Бащата троснато: „Остави ме да ми се проветри главата“, а детето продължаваше да вика за мечтата си.

Сутринта бях в едно село с мой приятел. Дадоха ми яйца и два литра мляко, с което направех сутляжа. Описан по-горе като добър.

„Яйцата не можеш да ги обелиш, толкова са пресни“, рече мъжът с напуканите ръце.

Последните, които милеят за земята си. След тях нищо.

Благи, открити българи.

Близки мои, гласували за някакъв човек, който спасил баща и детето му от удавяне и плаж „Корал“ бил негова мисия.

Похвалих ги. „Корал“ е и моя мисия от 1978 година. Тогава там имаше две дървета и капанче. Сега няма ни дървета, ни капанче.

В живота си, ако можеш да свършиш поне едно нещо, е добре. Едно само.

Иначе празни обещания и лаладжийски приказки говорят всички. Това ще направя, онова ще направя, с гъза си яйца ще троша. И накрая нищо.

Лъжата и далаверата са на почит.

Гледах бутилката с водка „Абсолют“ и се чудех коя е истинската – с дозатор или без.

Без дозатор е истинската.