Румен Радев в кръчмата на с. Труд, играе без коз

В консултациите с политическите сили Румен Радев не се държа като президент, нито като генерал, а като старшина на рота.

След като „Продължаваме Промяната“ и БСП не се явиха на лагер сбора, очевидно демонстративно въпреки оправданието за бюджета, Радев, вместо да се поогледа какво става около него, постъпи точно като старшина.

Похвали отзовалия се на повикването войник отличник – Тошко Йорданов, с нашивки ИТН. Те били готови за кабинет, но без да прекрачват моралните граници. Това, преведено на 7/8 реч, означава: може, но като има вземане, има и даване. Справка Слави Трифонов.

Радев е пенсиониран военен. Пенсионираният военен си личи отдалече. Той върви и се озърта непрекъснато. Когато си чуе името, неволно се изпъва, загащва се и си оправя шапката. Бившият военен ходи винаги с шапка, задължително с козирка. Няма да го видите с бомбе или олигофренка.

Защо се озърта ли? Редовият фатмак се ослушва за офицери. Офицерът – за генерали. Генералът – колко души го гледат. Той много трудно свиква с мисълта, че ахкащите стават все по-малко. И се пипа там, където трябва да са лампазите. И като усети че ги няма, чак тогава разбира защо никой не го гледа.

Румен Радев е генерал от запаса. Или от резерва, въпрос на тълкувания. Той със сигурност не обича и двете определения – нито е резерва на някого, нито е запасняк. Той е върховен главнокомандващ. Но вече никой не го гледа. Няма му ги лампазите на авторитета.

Радев се настани с летящ старт на „Дондуков“ 2. Място, оставено от мекия и подчинителен Плевнелиев, който позволяваше на премиера си да му дърпа закачливо ушенцето.

Радев спечели първия мандат като кандидат на БСП срещу неспасяемата кандидатура на Цецка Цачева и втория срещу Анастас Герджиков, пак с подкрепата на БСП и на набиращата сила „Продължаваме промяната“.

Сега Радев е сам. Изостави БСП заради международния си имидж – социалистите докрай бяха против Френското предложение. Загърби и „Промяната“, защото не прости на Кирил Петков, че първи зае правилната позиция за Северна Македония. Да не забравяме, че съвсем в началото на спора със Скопие Петков и ПП бяха сами на площада и всяка партия замеряше с камъни „националните предатели“.

После всички се отметнаха като чамови дъски, както казват и двете страни на Вардара. Особено силни в лупинга бяха двамата генерали – двузвездния Радев и тризвездния Борисов. По толкова имат на пагоните си по устав.

Пенсионираните военни са мила родна картинка. Те така и не успяват да се впишат в цивилизацията. Крещят, командват надолу и са почтителни нагоре. Така ги е научила службата, така повелява уставът. Те не могат да свикнат с цивилните дрехи и често могат да бъдат видени със зелените парадни ризи и зелени панталони. Бъдете сигурни, че са със зелени чорапи. Не защото харесват този цвят, а защото имат десетки неизползвани чифтове от годишното доволство. Ще ги познаете и по подстрижката. Няма пенсиониран военен с коса над ушите и обрасъл врат. Бившите военни са опрятни.

В президенството обаче опрятният иначе Румен Радев се разпаса. Прояви слабост. Започна да се срамува. Първо се засрами, че е рожба на БСП. И макар и трудно, успя да си навлече сочни псувни от червения лагер. Отдаде им чест и даде кръгом. После се засрами от себе си – изказа се неподготвен за Украйна, не усети веднага накъде духа вятърът на “Промяната“ – и харвардците му взеха инициативата за Скопие.

И каква стана? Каква е равносметката? Два мандата президент, а накрая финишира като руски агент, бесепар, с антиевропейски разбирания. Срам.

И се започна голямото отричане. Аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм националист и никога няма да бъда и.т.н. само го харесват.

Сега президентът е сам. Като истински пенсиониран военен. Не може да стъпи на „Позитано“, не може да излезе на жълтите павета размахал юмрук, ДБ и ДПС не го припознават, той сам се дистанцира от Копейкин, който иначе му е най-близък. Ходи президентът и се озърта, загащва се по навик и си намества шапката.

Един от младите лидери на червените сякаш най-точно му произнесе присъдата – Радев забрави, че ако не беше БСП, още щеше да играе карти в кръчмата на село Труд. Пенсионираният военен Радев е тръгнал пак натам. Каре мъже със зелени овехтели ризи с навити ръкави го чакат. Играта е без коз.