Русия ще строи подводен тунел до Крим

Руски и китайски бизнесмени с връзки с правителството тайно са обсъдили през октомври планове за изграждане на подводен тунел, който да свърже Русия с анексирания от Украйна Крим и са създали „консорциум“ с тази цел, пише The Washington Post, позовавайки се на прихванати имейли, предоставени на изданието от неназовани украински служители.

Изданието твърди, че е проверило автентичността на съобщенията, като се позовава на документи за регистрация на компания, които показват, че руско-китайски консорциум с участието на лицата, споменати в имейлите, наскоро е създаден в Крим.

„Преговорите, които включваха срещи в края на октомври, бяха предизвикани от нарастващата загриженост на Русия относно безопасността на 18-километровия мост през Керченския проток“.

Имейли, разпространени сред служители на консорциума през последните седмици, споменават срещи с китайски делегати в Крим. Един от тях, датиран на 4 октомври, описва Китайската железопътна строителна корпорация (CRCC) като „готова да осигури строителство на железопътни и пътни съоръжения с всякаква сложност в района на Крим“.

CRCC, държавна компания, която е изградила много от най-големите пътни и железопътни мрежи в Китай и е установила значителни връзки с Русия през последните години чрез проекти, като разширяването на московското метро, завършен през 2021 г. Компанията не отговори на искания за коментар.

Ръководителят на руско-китайския консорциум, базиран в Севастопол, отказа да отговори на репортерския въпрос на изданието за проекта за тунела, уточнява Фокус.

Владимир Калюжни, руски бизнесмен, който е посочен като главен изпълнителен директор на консорциума, отхвърли въпроса и след това каза, че няма да предоставя никаква информация на „враждебни медии“ и внезапно прекрати разговора.

Отговорът му противоречи на начина, по който предложението е описано във вътрешни имейли. В съобщение, изпратено миналия месец до руски служител, който е един от основните представители на Крим в Москва, Калюжни заявява, че има „писмо от нашите китайски партньори относно готовността на една от най-големите компании в Китай, CRCC, да участва като генерал изпълнител на строителството на Керченския тунел в пролива“.

Имейлът е адресиран до Георгий Мурадов, който е посочен като постоянен представител на Република Крим при руския президент Владимир Путин. Мурадов не отговори на молбите за коментар.

Шестима от деветте учредителни директори на консорциума не са посочени в регистрационните досиета. Имейлите също така показват опита на Китай да запази секретност.

В едно от писмата се подчертава, че CRCC ще участва само при „стриктно спазване на пълна поверителност“ и че името на компанията ще бъде заменено с „друго, несвързано юридическо лице“ във всички договори. Друг имейл споменава китайска банка, която желае да „конвертира доларовите си средства в рубли за прехвърляне към Крим за финансиране на проекти (консорциума).“

Имейлите също цитират дискусии на консорциума с изпълнителен директор на CRCC, идентифициран като Сю Хуасян, име, което съвпада с името на китайски гражданин, посочен като вицепрезидент и заместник генерален мениджър на международния отдел на компанията.

„Като се имат предвид рисковете от санкции и саботаж, американски служители и експерти изразиха учудване, че CRCC рискува да се намеси по този въпрос“, пише изданието.

Експерти по големи международни транспортни проекти казват, че изграждането на тунел под Керченския пролив е технически възможно и че Китай разполага с необходимия опит и оборудване. Те обаче казват, че това ще бъде огромно начинание, сравнимо по мащаб с тунела между Дания и Германия, който се строи от осем години, ще струва повече от 8,7 милиарда долара и ще бъде най-дългият тунел в Европа, когато бъде завършен в края на десетилетието.

Експертите казват, че е малко вероятно Керченският тунел да бъде завършен навреме, за да подпомогне военните усилия на Русия, но Москва може да го разглежда като дългосрочна инвестиция, която трябва да осигури безопасна комуникация с територия, която може да бъде оспорвана още десетилетия.

Четете още

Избор на редактора