Сакскобургготски и сестра му осъдиха държавата за 3,2 млн. лв.

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок ще получат 3,2 млн. лв. обезщетения заради наложения от българския парламент мораториум върху търговската експлоатация на имотите им. Това реши Европейският съд по правата на човека в Страсбург във вторник, 2 май, след близо година и половина размисъл по темата.

Компенсацията е присъдена, защото преди 14 години Народното събрание попречи на Сакскобургготски и Мария – Луиза Хробок да продават имотите си и да добиват дървен материал от 16 500 дка гори в Рила.

Съдът в Страсбург обяви мораториума за незаконен още през септември 2021 година, но остави време на двете страни да се договорят за обезщетението. Първоначално Сакскобургготски и Хробок искаха обезщетение от 2.05 милиона лева за пропуснати ползи от търговската експлоатация на рилските гори, но съдът в Страсбург завиши тази сума с 50%.

Пред европейския съд България е намерена за виновна за нарушение на правото на собственост и правото на справедлив съдебен процес. Съдът в Страсбург посочва, че българската гора не се опазва с парламентарен мораториум, а предприетите срещу Сакскобургготски и сестра му мерки са били извънредни.

Двамата са били лишени от възможността да се жалят пред съда, защото парламентарният мораториум може да бъде съборен само пред Конституционния съд. Българските граждани обаче нямат право на конституционна жалба.

Мораториумът върху правата на царските наследници да се разпореждат с имотите си бе наложен преди 14 години с подкрепата на ГЕРБ, „Синята коалиция“ и „Атака“ през 2009 година. Предложението тогава бе направено от тогавашния лидер на РЗС Яне Янев, който после стана съветник на премиера Бойко Борисов за борбата с корупцията.

Между 1999 г. и 2004 г. всички „царски“ имоти, без ловната резиденция в Кричим, бяха върнати на царското семейство. Това става предимно в периода 2001- 2005 г., докато Симеон Сакскобургготски е премиер на България.

След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009 г., едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно събрание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите.

Съдебната битка за „царските имоти“ започна през 2008 г., когато областният управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденция „Кричим“. Бившият премиер атакува отказа в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на „царските имоти“. Казусът „Кричим“ създаде правната основа, която зададе тона на делата за останалите имоти.

Дъpжaвaтa беше призната за собственик на „Kpичим“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй „Bpaнa“. Сакскобургготски и сестра му спечелиха делото за „Царска Бистрица“ и двореца „Врана“, а все още нерешено е делото за горите в Рила.