ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Борисов ще даде и последната си филия с мас, за да има кабинет

Госпожо Дончева, мина седмица от парламентарните избори, какъв е вашият прочит на резултатите?

Ниска избирателна активност, в резултат от липсата на предлагане на варианти за изход от кризите, в които се намираме. Смея да кажа, че всички състави, които се състезаваха, не предлагаха решение на нито един проблем, нито на един от тези, които да настоящи, нито на един от тези, които са стратегически.

Повече от 30 години гледам изборни кампании и това е първата кампания, в която не се чу визия за решаване на някакъв въпрос. Всичко беше размяна на опорни точки. Кой е казал на сегашното поколение политици, че всичко трябва да бъде ПР, говорене на правилните думи, а не лансиране на идеи, визия, не знам. В крайна сметка не може да бъде винен избирателят за това, че като не вижда никакъв изход, никаква светлина в края на тунела, той предпочита да не си губи времето да ходи до изборните секции.

В сегашната ситуация след изборите, медиите са разделени на две. Едните, които може би са симпатизиращи на ГЕРБ  и искащи на всяка цена да се направи правителство, настояват, че нищо особено няма, и че е най-нормално е да се направи правителство и не може това да не стане, защото хората искат.

Това, което се вижда, е все едно да дадете на Бойко Борисов и Делян Пеевски да разграждат собствения си модел, граден 12 години, на водения обществен и стопански живот, което ми се вижда шизофренично. А дали Стефан Янев желае да се добави към тази работа по заповед на Генералния щаб или може би някой ще му каже, че все пак не може политически  субекти да правят изявления като обитаващите Околовръстното шосе, оставям  на времето.

Изненедващо ли е влизането на „Български възход“ в парламента?

Нищо не казвам, но след като цял ден си бил под 3 процента и изведнъж накрая се оказваш с четири и половина, не мога да кажа нищо. Виждала съм го веднъж с влизането на АБВ в парламента, но повече от един тъп не се случва тази работа.

Поредни избори ЦИК забави с 3-4 дни обявяването на избирателната активност по време на вота. И всеки път се появяват съмнения защо се прави това. Необходима ли е промяна на модела за разпределяне на мандатите?

Джуркат нещо. Джуркат. Системата „Донт“ по принцип е по-добра  от „Хеър – Ниймайер“, но ние така го подобрихме, че Румен Овчаров взе мандат от 23 МИР в София със 76 000 гласа, а по същото време БСП в Ямбол от 5 мандата, взе 4. Вече не знам дали няма да видим и 3-4 000 норма на мандат. Също така помня как Александър Лилов остана без мандат, накрая на политическата си кариера, след като беше спечелил в Добрич един много достолепен резултат.

Машинното гласуване е едно добро нещо, по-бързо се обработват резултатите, по-защитени са от фалшификация. Но политическите сили трябва да си имат компютърни специалисти и да контролират определени неща. Особено разпределението на мандатите. Смятам, че не проблемът не е толкова в глобалното съотношение на мандатите, колкото разпределението по региони, защото има „тънки“ региони и ДПС винаги си прокарва интереса. Това са места, където няма жив турчин и се сдобива с мандат. Такива са Габрово, Монтана, Видин, София област…

Във воденето на кампания обаче ми се струва, че ние бележим голям регрес. Вярно е, че избирателят не може да бъде ограмотяван в техниката на решения, но не може и кампанията да се сведе до рецитиране на послания като папагали. И това нещо е дори и в дебатите.

Могат ли да се изчислят финансовите загуби за българския избирател и бизнеса от това често ходене на избори последните две години? За усвояването на средства по Плана за възстановяване е необходимо да се извършат законодателни промени в някои закони.

Не бих казала. Честите избори не могат да бъдат избегнати. Италия беше в един  период, в който правеше по няколко избора годишно. Израел е в един такъв период, а не можем да кажем, че евреите са тъпи.

Като е необходимо да се извърши законотворческа дейност, пък в парламента няма кой да напише това, което трябва да променяме и няма и в администрацията , какво предлагате вие? Това е просто да кажем, че е много необходимо да има правителство.

Първо, не може да има каквото и да е правителство, защото няма да свърши работа. За да има такова, то трябва да разполага с хората. Изборите са за това да се сблъскат визиите на различни политически сили, които да дадат алгоритъм за решаване на някаква задача. Алгоритъмът включва много стъпки. Когато политическите сили са обмисляли алгоритмите, може да се комбинира, може да се заимства, модифицира, но ще имаме примерни решения на задачата. Сега нямаме нищо. И не се очертава да има.

Румен Радев може да направи и по-продължителен период на смени, обаче ако неговите специалисти са като филолога, който е назначил в МРРБ да отговаря за АПИ, подозирам, че успеваемостта ще бъде около нула.

Ще проработи ли иновативният подход на лидера на ГЕРБ да използва медиатори – евроатлантици, за преговорите по съставянето на кабинет?

Бойко Борисов е готов на всякакви маймунщини, само и само да ги прилъже. Чака ни тежка зима. Той поне е наясно, че само с политически негативи ще излезе този, който управлява тази зима и е готов да даде и мило и драго, и филията с мас дори, само да ги вкара в каруцата. Обаче те също са хитри. И „Демократична България“ са му сърбали попарата, и на „Продължаваме Промяната“ има кой да им каже да изчакат. Не ми се вярва и Костадин Костадинов да е паднал от крушата.

Да, но пък генерал Янев каза, че е готов.

Може, но само той не стига. Някой си натиска за правителство.

Даже за този газов договор, за който искат да си говорят с „Газпром“, първо договорът предвиждал три начина на плащане, че съвсем не е толкова безобидна възможността да се иска арбитраж и от самите „Газпром“. Второ, съвсем не сигурно как Парижкият арбитражен съд ще го го присъди в наша полза. Трето, че ние имаме имущество на българската държава и в определени ситуации може да се намери някой Московски съд или арбитраж  да приеме, че спорът му е подсъден и да прибере каквото може от българското национално имущество. Там имаме културно-информационен център – сграда на доста етажи, и други работи, защото ние сме така прекалено влюбени в ролята на Матросов, и искаме да сме много напред във всичко. Но нещата в такива международни конфликти изглеждат днес по един начин, след една година – по друг, след 2-3 години – по трети.

Хубавото е, че ние не ползваме толкова много газ, за да ни събори това, тъй като добре произвеждаме електроенергия и изнасяме. Трябва да продължим да произвеждаме, даже да увеличим. Дори малко да ни засяга темата с цената на газа, не е добре да плащаме по-скъпо, ако може. Това си е евтин ресурс и ни дава възможности в индустрията добре да се развиваме. Аз смятам, че ние трябва да положим усилия да развием нашата газоснабдителна система, особено за индустрията, ако стоките ще са по-евтини.В България има фирми, които имат ресурс да организират газоснабдяването с газ извън „Булгаргаз“ и смятам, че в следващите година, две, три, когато това стане факт, ще можем да разчитаме, че ще го развиват като свой бизнес и това ще помага на индустрията. За тази цел обаче ние трябва да улесним и сондажите за добив на газ. Не може всеки да дърпа към себе си. И в Добруджа може да се добива, и в Северозапада. Защото е хубаво да си намерим източници на собствена енергия.

Засега България ще въздържа да подкрепи ускореното членство на Украйна в НАТО. Това няма ли да се отрази зле на отношенията ни с Алианса?

Подкрепям този ход и не се притеснявам, че Орбан и Румен Радев са двамата души, които са заели тази позиция. И тук не става дума за русофилство и русофобство. Смятам даже, че някои правителства натискат само поради две съображения. Едното е да осигурят веднага формална подкрепа за членството на Украйна в НАТО и другата е официално да започнем да доставяме оръжие. Не че досега не доставяхме, но да е официално и да е публично ясно, че и ние сме в кюпа. Не мисля, че освен за гумен печат, това посолство ще им свърши друга работа.

Вдигна се шум около партийния живот на БСП и отказа на Корнелия Нинова да изпълни съдебно решение и да допусне Кирил Добрев до Националния съвет на партията. Трябва ли прокуратурата да се меси в политическия живот?

По принцип в продължение на много години беше прието, че прокуратурата няма място във вътрешноорганизационния живот на политическите партии. Но това се отнасяше и за съда, че не подлежи на контрол този вътрешноорганизационен живот. По какъв начин Кирил Добрев се е сдоби с решение, в което де факто съдът е изконтролирал вътрешнопартийния живот, изключването или приемането на някого в партията, мога да се „досетя“. Но в правото обикновено като някой каже А, трябва да каже и Б, В и т.н. по стълбицата. Сега формално прокурорът е сезиран с престъпление по Наказателния кодекс за неизпълнение на съдебно решение. Има такъв престъпен състав в Наказателния кодекс и това е различна хипотеза от жалба на някой, който се оплаква от вътрешнопартийни отношения. Или Върховният касационен съд ще трябва да коригира практиката  си чрез тълкувателно решение и това е почти единствено решение в тази насока да се парира дотам, или в крайна сметка прокурорът ще приеме, че е формално прав. Има си съдебно решение и той е сезиран с казус за неговото неизпълнение.

Но трябва да знаят Кирил Добрев и компания, че който е намъкнал прокуратурата във вътрешнопартийния живот, той нито е станал вожд и учител на партията си, нито е спечелил политическо влияние. Това са общо взето забранени прийоми.

Но между другото Корнелия Нинова преди няколко месеца беше дала на прокурор Калоян Паргов затова, че във фейсбук  казал нещо по адрес на лидера на „Екогласност“, който й е особено любим коалиционен партньор. Така, че малко има елемент „каквото повикало, такова се обадило“. Все пак някъде трябва да се спре, БСП има повече от век история и не може да става за резил.

Защо лявото е толкова слабо като политическо представителство?

Дълги години БСП беше на практика монополист на лявото и без БСП нищо не можеше да стане. БСП си определяше коалиционни партньори или не пускаше никого освен себе си. Вече дойдоха времена, че БСП стана петоразрядна политическа сила и ще трябва да се прави нов ляв проект.

Вие виждате ли своя роля там. Догодина идват местни и евроизбори.

Идват според мен местни и парламентарни и сега е моментът да се настъпи педала, за да може догодина това вече да бъде факт и потенциалният ляв избирател да има възможности за избор, и най-вече да има хора, които да му предложат и решения, освен рецитиране на леви послания.