ТЕОДОР МИХАЙЛОВ: Този път маските наистина паднаха

Разговора на писателя Деян Енев с Теодор Михайлов препубликуваме от и с разрешението на високоуважавания от нас Портал „Култура“. С незначителни съкращения.

– Да си представим следната ситуация – обитател на Марс пада в България. Как ще му обясниш какво се случва тук, как ще го въведеш стегнато, но изчерпателно в обстановката?

– Тук имаме традиция да чакаме извънземни, да копаем дупки в Царичина с помощта на министерства, да говорим с духа на врачка от Рупите и премиерът ни да носи червен конец против зли сили, затова не ми е трудно да си представя и обитател на Марс да падне. Мисля, че един ден ще бъде достатъчен на клетника, попаднал тук, да се ориентира в обстановката – лека обиколка по административни задачи – КАТ, община, вадене на паспорт, обиколка с колата в час пик, гледане на едно заседание на парламента, един поход на християнското семейство и е готов.

– Знаеш как е при павианите – колкото по се катерят нагоре, толкова по им лъсва мазолестият, на червени буци задник. Нещо подобно се случи и със Слави. Ако ти беше станал депутат, какво слово щеше да дръпнеш от парламентарната трибуна в лицето на ИТН?

– Няма нужда да съм депутат и да държа реч, за да казвам това, което мисля, и то да стига до този, за когото го мисля. Слави направи това, което умее най-добре – изигра поредната си роля, скрит зад патетични думи за Македония, и изтъргува партията си и хората, гласували за него. ИТН бяха първа политическа сила само преди година, сега се надявам Тошко да си е направил достатъчно селфита с лопатата в парламента за спомен, защото едва ли ще го видим отново там.

– Наясно си какво е манивела. Депутатите активисти на ГЕРБ, които самоотвержено защитават партията и вожда си ден и нощ от телевизионните студиа, за мен са нещо като манивеладжии, те безспир въртят манивелата, само и само да не изгасне партийният двигател, виждайки само сламките в чуждите очи, но никога гредата в своите. Въпреки планината от информация за грандиозни злоупотреби по време на тяхното управление, която вече се натрупа. С какво си обясняваш тяхната жар – пазят си хлебеца, вярват си или е нещо друго, ирационално?

– От всичко по малко, но да не забравяме, че поколения българи бяха възпитани и живяха с култ към личността в главите си и след като социализмът падна, се оказа, че голяма част от тях си търсят обект на преклонение. ГЕРБ е чудесен пример в това отношение. Дори да видят вожда си заринат в кюлчета злато, те няма да се отрекат от него. Деградацията стига дотам, че не само не го осъждат, но и съм сигурен, че тайно мечтаят да са на негово място.

– Оказа се, малко изненадващо, че твърде много учители подкрепят и симпатизират на г-н Копейкин, за това имам преки наблюдения, а и бекграундът на автора на злополучния, направо тъп разказ в духа на хепиендския соцреализъм с елементи на мистика, който се падна на матурите, говори за същото. Това според мен е някакъв феномен, не би ли трябвало тъкмо учителите да са сред най-грамотната част от населението. Твоето обяснение?

– Това всъщност е най-голямата грешка на така наречения ни преход – пропуснахме възможността да реформираме образователната система, да напишем адекватни учебници, да издигнем учителите до полагащата им се висота, защото едни унизени хора са лесна почва за обработване от екстремисти като Копейкин. Самият той е жалка карикатура и само не особено образован човек би се вързал на театъра му, затова съм изумен, че положението се оказа толкова зле – голяма част от хората, които възпитават децата ни, говорят със злоба, лъжат, манипулират и са бездарни не само като учители и „писатели“, но и като хора. И в момента изглежда надеждата е в онази част от учителите, които имат морала и качествата да възпитават деца в XXI век. Ако изобщо има надежда.

– Украйна е нашата рана вече от над 100 дни. Но има хора, за които това не е така. Сигурно и ти имаш такива познати, че даже и приятели, като всички нас. Опитвал ли си се да водиш спор с тях, за да проумееш начина им на мислене?

– Опитвах се в началото да приема „другата гледна точка“, но осъзнах, че няма смисъл. Другата гледна точка няма аргумент, импотентна е в опитите си да зачене и роди смислен отговор на въпроса защо Русия нападна Украйна. Единственият позитив, ако има такъв за нас, е, че се открихме. Този път маските наистина паднаха и вече няма смисъл да се слагат.

– С носталгия си спомням партньорството ти с Иво Беров в петъците в предаването на Георги Коритаров, наистина бяхте един светъл телевизионен лъч. Какви са спомените и впечатленията ти от онова време, а и от Георги Коритаров, лека му пръст, той беше много добър читател и правеше доста за българските автори?

– Изпитвах и изпитвам огромен респект към Коритаров и Беров. В студиото на ТВ „Европа“ всеки петък, когато бях гост в тяхна компания, изглеждаше, че мълча, но аз всъщност не исках да отнемам от времето им, защото те наистина имаха какво да кажат, а аз можех само да опитвам да допълвам общата картина. Изключително силно страдам за загубата на Коритаров, който беше най-подготвеният и интелигентен журналист. Не виждам кой би могъл да го смени и за мен и за зрителите си той остава непрежалим.

– Имаш леко и умно перо. Това няма как да се постигне, освен с много четене. Как четеш, кои са книгите, които те радват, когато срещнеш книга от непознат за теб автор и тя много ти хареса, опитваш ли се да изчетеш всичко от него, което е достъпно?

– Напоследък все по-рядко имам време, обичам да чета по-скоро фактология, не толкова художествена литература – история, маркетинг, психология. Опитвам се да следя някои български автори, които са ми интересни – Иво Беров е един от тях, Георги Господинов, Алек Попов и други.

Теодор Михайлов се занимава с реклама и маркетинг. Член е на Националния съвет на ПП „Да, България“, на която е учредител. През годините е продуцирал концерти, музикални клипове, музикални албуми, телевизионни предавания и рекламни клипове. В периода 1995–2001 г. е работил при Слави Трифонов в телевизионните предавания „Каналето“ и „Хъшове“ като продуцент и директор реклама.