Тъй е то. Такъв е животът. И така нататък…

Ако беше жив, Кърт Вонегът неотдавна щеше да навърши 100 години. Роден на 11 ноември 1922 в Индианаполис, този удивителен американец с немски гени беше съвременното превъплъщение на Марк Твен. Неговата проза, наситена до краен предел с ирония и сарказъм, с невероятен усет към думите и техния смисъл, го правят един от гигантите на световната литература през ХХ-ия и началото на ХХI-ия век.

Както ни напомня в есето си Салман Рушди, ”Кланица 5” на Вонегът се стовари като неочаквана лавина върху читателите, когато се появи на пазара преди повече от 50 години. Ако до този момент някой е имал илюзията, че войната може да бъде и “добра”, да попрегледа Кланицата и съдбата на Дрезден в нея.

Или “Параграф 22” на Джоузеф Хелър. А може би и “Война и мир” на днес “полу-забранения” Граф Толстой. В тези шедьоври войната мирише отвратително на “кръв и фекалии”, по думите на един друг писател, Амос Оз, който също знаеше от първо лице какво е война.

Войната мирише лошо и в “Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас, напомня ни Рушди, който неотдавна усети вкуса на ножа в тялото си. И едва оцеля .

За разлика от голяма група наши върли коментатори, много от които дори не са били и два часа в казармата, камо ли да знаят какво е да видиш убит човек до себе си. През далечната 1979, на границата между Виетнам и Китай, заедно с моя японски колега Казуо Йошинага трябваше да успокояваме вдовицата на нашия японски колега Исао Такано, застрелян в челото от китайски снайперист. Недалеч от мястото, където бяхме и ние. Уверявам ви, усещането не е приятно.

Тъй е то. Така стоят нещата. Такъв е животът, иронизира го Вонегът.

Може би е време да се чете, преди да се дърдори угоднически било в Народното събрание, било в медиите.

Апропо, независимо от световната си слава и обичта на милионите читатели, Нобеловият комитет успешно подмина Вонегът. И Греъм Грийн. И маса други таланти с критични очи към света, в който живеем. Но угодни посредственици бяха окичени с лаврови венци.

Тъй е то. Така стоят нещата, казва Присмехулникът от Индианаполис и преживял лично Кланицата в Дрезден.

Приятно четене. Няма Сбогом на оръжията, както ни подсказваше и Хемингуей. А той знаеше какво е война.

От Фейсбук профила на автора.