Чии глави ще отсече Френската гилотина?

По-малко от денонощие остава до края на френското председателство на Съвета на Европейския съюз. На 30 юни 2022 г., четвъртък, в 00,00 ч. ангажиментите на Париж приключват. Шестдесет секунди по-късно – в 00,01 часа на 1 юли същата година председателството поема Чехия. Тъкмо тогава, в тези полунощни мигове десетки, стотици, а може би и хиляди българи по целия бряг на Черно море от Дуранкулак до Резово ще се готвят да посрещнат изгрева на слънцето. Джулай морнинг.

Франция е дала много неща на човешката цивилизация. В това число и фразата „Революцията изяжда децата си“. Помните ли кога и къде се роди това съждение, преминало през годините и дошло до нас. Някак си се универсализира то и сега се използва под път и над път, преди всичко и най вече може би в политиката. Пръкнало се в недрата на Великата френска революция, заедно с чудовищното изобретение на доктор Гилотен, което хуманно щяло да облекчава страданията на осъдените на смърт. Жорж Дантон, Максимилиян Робеспиер, в известен смисъл и Жан-Пол Марат бяха емблемите на бунта, променил хода на човешката история, но станали негови жертви тъкмо с употребата на гилотината. Революцията изяде децата си.

Толкова време оттогава, при други исторически обстоятелства и в конкретен политически момент сме изправени пред задачата да видим съвременното „приложение“ на правилото, дошло при нас от края на XVIII век. Извън всякаква претенциозност, но нещата около нас, свързани с отношенията ни със Северна Македония ни карат да се взрем в съдбата на хората, които са в центъра на вниманието като главни актьори на политическия терен. И чиято бъдеща съдба би могла да бъде променена или срината в зависимост от резултата на  една идея за разрешаване на спора ни със Скопие, вписана в предложението на Европейския съюз, изготвено в рамките на френското предложение.

Като първи и основен кандидат да потегли към политическата и медийна „гилотина“ денонощие преди края на шестте месеца на Париж начело на ЕС е премиерът Димитър Ковачевски. Но вероятно ще го изпревари външният министър на Северна Македония Буяр Османи. Освен ако в следващите часове не се случи някакъв зашеметяващ обрат в позицията на властите в Скопие по отношение на предложението на френското председателство, което евентуално да задоволи претенциите и на крайните патриотарски структури в държавата. Нещо, което лично на мен не ми се вярва.

А такива очаквания имаше. Още преди две седмици лидерът на Демократичния съюз за иннеграция Али Ахмети, коалиционен партньор на партиите, обединени около Социалдемократичния съюз на Македония (СДСМ) на премиера Димитър Ковачевски заяви, че до 30 юни има много време и че решение в този срок ще се случи. Понеже Ахмети не е случайна фигура на политическия терен в Северна Македония, а и заради това, че до този момент само той от партиите на албанците в страната е взел отношение по изхода на спора със София, изявлението му бе прието с голяма доза доверие. Все пак човекът е вътре в тайните и дискретни механизми на преговорите, среща се с този, вижда се с онзи, никой от гостуващите чужди политици в Скопие не го подминава, а задължително се вижда с него, предимно на четири очи. Другите албанци мълчат, щом Ахмети говори, той изразява общата им позиция, колкото иначе и да се карат помежду си. Такава е ситуацията. Няма важно политическо решение в тридесетте години суверенна и независима Република Македония, сега Северна, което да е било взето без становището на политическите партии на албанците и техните лидери. А европейската интеграция на страната е най-важната цел на всички тях, може би повече отколкото на тези, които се приемат за македонци. По различни причини, за които можем да поговорим допълнително.

Прочее, Буяр Османи. Албанецът от квотата на Демократичния съюз за интеграция е подложен на невиждан натиск като човек, който в качеството си на министър на външните работи на Северна Македония е основната фигура в преговорите с ЕС и със София за старт на преговорния процес  за членство. В правителствата на Зоран Заев Османи бе вицепремиер по европейските въпроси, който заедно с тогавашния шеф на дипломацията Никола Димитров трябваше да разчиства пътя на страната към европейското семейство. С други думи Буяр е обречен да носи двойна отговорност за дългото време, прекарано във властта в Скопие и занимаващ се пряко с реализацията на перспективата Северна Македония да стане равноправен член на ЕС. И ако сега тази задача не бъде изпълнена, от Османи ще бъде поискано да понесе лична и политическа отговорност.

Всъщност най-острите критики срещу него идват от предшественика му Никола Димитров. Дълго време Османи с характерната си търпеливост и обраност не се поддаваше на тях. Но тези дни, все в контекста на отношенията със София и подхода към предложението на френското председателство, министърът наруши спокойния си дипломатичен тон и извади на преден план неща, които далеч надхвърлиха персоналния характер на „диалога“ му с Димитров. Става дума за прословутия Протокол от 2019 г., подписан от тогавашните министри на външните работи на България и на Северна Македония Екатерина Захариева и Никола Димитров. Каквато е практиката, Протоколът, който определя задачите пред двустранните връзки с акцент върху дейността на Съвместната комисия за история и образование, е подписан в два екземпляра с еднаква сила, на български и на македонски, според конституциите на двете страни. Знаете, това с езиците е формулата, предложена някога от тогавашните заместник-министри на външните работи на двете държави Марин Райков и Борис Трайковски, и после на 22 февруари 1999 г. утвърдена от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Формулата е работеща, бе вписана и в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г. И онзи Протокол от 2019 г. е уреден по този начин.

До тук нищо лошо. И сега, когато като част от пакета на предложението на френското председателство трябва да бъде подписан нов протокол, който да играе ролята на своеобразна „пътна карта“ на двустранните ни действия, в Скопие, в тамошното външно министерство поискали да видят предходния, този от 2019 г. Когато по молба на министър Османи го потърсили в архива на ведомството, не го открили. Нито оригинала, нито негово копие. Тук има, там няма, и така нататък. Драма! В крайна сметка се оказва, че в момента, в който Никола Димитров вече не е бил министър, и е трябвало да си понесе в ръце кашончето с личните вещи, както става по филмите, взел че сложил вътре и екземпляра с Протокола. Но да не мислите, че го е направил от любов към документите с оглед някога да пише мемоари? Или да има скъп спомен от съвместната си работа с една дама, каквато е госпожа Екатерина Захариева? Нищо подобно.

Османи качи на стената си екземпляр от въпросния документ. За да покаже, че от страна на правителството на Зоран Заев и лично на външния министър Никола Димитров са поети ангажименти към София, за които  сега той, Османи, е обвиняван от Димитров. Става дума за политизирането на работата на Съвместната комисия за история и образование, за обвързването на дейността на експертите в нея с нереални срокове, което днес се отчита като голяма грешка. И Борисов си позволяваше такива претенции като премиер, та обвързваше резултатите от работата на експертите по история с политическото си поведение. Сензацията обаче бе друга – Османи качи на стената си копие от екземпляра, който се държи в българското външно министерство, написан на чист литературен български език. Говорих с дипломати, които са шокирани от създалата се ситуация – външен министър на държава (пък била и тя Северна Македония!) за аргумент в личен, ама и не толкова личен, спор да ползва като аргумент документ от архива на друга държава, а не от своята, като безпрецедентен случай в дипломацията. Дори фактът, че става дума за две балкански държави, за политици от този затънтен край на Европа, не може да служи за оправдание.

Извън този скандал Буяр Османи е наистина сдържан, внимателен в прогнозите и оценките за перспективата Скопие да приеме предложението на френското председателство. Тази негова предпазливост му спечели още врагове сред местните патриотари. Всеки негов намек, че предложението е добро и за Северна Македония, се тълкува като опит той да играе на „албанската карта“. В смисъл, че ако Скопие приеме пакета от Париж, това би означавало и „зелена улица“ и за Албания на онзи Еди Рама, който няма мяра на устата си. Значи, албанецът Османи е повече заинтересован Тирана да тръгне напред, от това Северна Македония да защити идентичността си от претенциите на София. Този път обаче претенциите са и от ЕС. А край Вардар да си играеш с етническата карта, да противопоставяш албанци на македонци, е риск с най-висока степен на опасност. Там просто не бива да се пипа, още по-малко с груби и мръсни ръце.

Каква ще бъде съдбата на Буяр Османи, в момента е трудно да се каже. Не е изключено да стане герой, но по-скоро би могъл да се превърне в мъченик на усилията да се намери решение за европейския път на Северна Македония. Както си спомняте, и Марат, и Дантон, и Роберспиер бяха на вълната на революцията, преди да бъдат поведени към гилотината. Всяко време с героите, и с антигероите си.

И едно предупреждение. От тук нататък ще станем свидетели на борбата за това кой да поеме и в каква степен вината. Скопие или София, Османи или Ковачевски, Петков или Борисов, или някой друг. Опасенията ми са, че всичко ще се върти около Протокола, който е неотделима част от френския пакет. Няма да искат да го подписват, но всъщност – запомнете това! – там имат съпротива срещу Преговорната рамка. Но за да не излезе, че са против ЕС и неговата идея, ще се дърпат докрай за Протокола. На нас могат да се опънат, при това с удоволствие, но на Брюксел, чиято идея е Преговорната рамка, някак си не върви.

Какво да ги правиш, винаги са били такива регионални тарикати със самочувствието на американски президенти. Или поне на техни съветници по външната политика.

Иначе – да се готви Димитър Ковачевски.