ЗОЛКИН: Интервюирах стотици пленени руснаци. В душите им е пустош!

Популярният украински журналист Дмитрий Гордон разговаря с придобилия международна известност блогър Володимир Золкин. Золкин направи (и продължава да прави) стотици интервюта с пленени руски войници. Публикува ги в YouTube канала си, а думите на оцелелите показват една много любопитна версия на кървавата война в Украйна.

Дмитрий Гордон и Володимир Золкин

Дмитрий Гордон: Владимир, вие документирате престъпленията на руските военни в Украйна. И го правите много оригинално – чрез интервюта с пленени бойци. Как ви дойде тази идея?

Володимир Золкин: Блогърството ми беше само хоби. След началото на войната се записах в Териториалната отбрана и започнах да публикувам факти и мнения за руската агресия. Руснаците, които четяха блога ми дотогава и които смятах за вменяеми хора, веднага ме атакуваха. Коментираха, че публикациите ми са лъжа и фейк, че в Украйна няма трупове и жертви. Изобщо – ядосаха ме. Всички говореха едно и също, сякаш четяха от някаква пропагандна книжка.

И аз си казах: ами ако им дам да пообщуват със синовете и мъжете си, които са в плен при нас, дали пак ще повтарят същото? Попаднах на точното място при точния човек, който звънна където трябва и така се започна.

Д. Г.: Русия май не бърза да прибира телата на загиналите си войници?

В. З.: Изобщо не бърза. За какво са им? Трябва да плащат компенсации на роднините. Няма тяло – няма компенсация. Цинично звучи, но самите руснаци го потвърждават.

Д. Г.: Колко интервюта с пленени направихте досега?

В. З.: Над 200. Доста е сложно като организация, но рекордът ми е 16 интервюта в един ден.

Д. Г.: Нарисувайте един портрет на средностатистическия боец, дошъл в Украйна да покорява страната ни, да убива хората ни.

В. З.: В Русия има неписано правило – ако един млад човек не е служил в армията, достъпът му до каквато и да е нормална работа е много труден, даже невъзможен. Е, ако си от Москва или Петербург и имаш две висши образования, е друго. Но от 200 интервюирани само трима бяха от Москва и Питер. За хората от бедните изостанали региони армията е начин за социално оцеляване. Затова много от тях след наборната служба подписват свръхсрочни договори с армията или правохранитените органи. Според мен около 40% от мъжкото население там работи или войник, или полицай, или във ФСБ. Това са хора от дълбините, без образование, без бъдеще, повечето никога не са излизали навън – не само в чужбина, ами и от собствената си област или република. Всичко, което знаят, е от телевизора.

Опитах се да си представя какво има в главите им. Мисля, че там има суха пръст, в която нищо не расте. И през цялото време се опитвам да им капна малко от живителната влага на истината, та евентуално нещо там покълне. Но е много трудно.

Д. Г.: Първите пленени през февруари масово твърдяха, че дори не са знаели къде ги пращат, казвали им че отиват на учение.

В. З.: Имат и друга версия. Казали им, че ще направят за два-три дни един марш до Киев, а там – балалайка, мечка и матрьошка – всичко е уговорено с правителството, нямайте грижи.

Различно е. Някои лъжат, други наистина са били излъгани. Та това са 18-20 годишни момчета, много от тях на срочна служба, подчертавам: на срочна! В главите им е набивано в никакъв случай да не се предават в плен, защото ще издевателстваме над тях, че ще ги смазваме от бой и подобни ужаси. Сега питам пленените: издевателстват ли над вас, бият ли ви? Отговарят ми: не, държат се с нас човешки, хранят ни добре, спим на легла с чаршафи, гледаме телевизия. Ето, това искам да разберат хората в Русия от моя канал в ютюб, и то от устата на синовете и мъжете им.

Д. Г.: Повечето се предават доброволно, или ги пленяват с бой?

В. З.: 50 на 50. Имаше случаи с вменяеми лейтенанти – удивително, но има и такива! – които виждат накъде вървят нещата, събират хората си, заповядват им да оставят оръжието и масово се предават в плен на нашите.

Иначе за руските политици и военачалници хората са нещо като биоматериал. Сигурно най-великото им изобретение в последните десетилетия са мобилните крематориуми – карат по полето, събират труповете на своите, горят ги и продължават.

Д. Г.: Всеки от вашите интервюирани разговаря с близките си по телефона пред камерата. Общувате с много роднини на пленените. Направете сега един портрет на средностатистическия руснак в Русия. Какво има в душата му?

В. З.: Там, за съжаление, е… пустовато, меко казано. Освен своя минимален социален кръг, освен заплатата и усещането, че ги чака безсмислен и сив живот, освен телевизора и алкохола – там няма нищо друго. Това е всичко. Пустота.

Д. Г.: Володимир, войната ще свърши. Украйна ще победи. Какво ще правите след това, когато вече няма пленници за интервюиране?

В. З.: Отдавна мечтая да спра с тези интервюта. Но ако свърши войната и Русия все още е заплаха за нас, смятам да продължа моята спецоперация по дезомбизация на руснаците.

Още интервюта на Дмитрий Гордон с интересни хора по повод войната – в YouTube канала му.

Четете още

Избор на редактора