2022: Годината, която разтърси и преобърна световните пазари

През отминаващата година активи в размер на трилиони долари бяха буквално изтрити на глобалните пазари на акции, при сривове на пазарите на облигации, поради колебания на валутните курсове и при краха на няколко от най-големите борси за търговия с криптовалути.

Да, 2022 г. е може би най-бурната година, която са преживявали инвеститорите, и за това си има основателна причина, пише Ройтерс.

Обобщаването и посочването на огромни числа, които отразяват финансовите загуби, е полезно, но то дори не ни приближава към осмислянето на цялостната картина на финансовия колапс.

Да, глобалната стойност на акциите на компаниите намаля с 14 трилиона долара и се насочва към втората си най-лоша година, откакто се води подобна статистика, но да не забравяме близо 300-та увеличения на лихвените проценти от различни централни банки и трите резки промени в стойността на активите, когато те прибавиха или загубиха 10 и повече процента, което доведе до необичайна волатилност на пазарите.

Основните фактори, които обуславят тази ситуация, са войната в Украйна, съчетана с галопираща инфлация, на фона на излизането на световните икономики от пандемията, която все още сковава Китай.

Срив на пазарите на облигации

Американските ценни книжа и германските държавни облигации, които са традиционни убежища за инвеститорите във времена на несигурност, загубиха съответно16 и 24 на сто от стойността си в доларово изражение.

Мажоритарният собственик на американския хедж фонд  „ДабълЛайн кепитъл“ (DoubleLine) Джефри Гундлах, известен сред играчите на пазарите като „Кралят на облигациите“, заяви, че условията за бизнес са били толкова лоши на моменти, че неговият екип почти не е успявал да търгува в продължение на дни.

„Купувачите „стачкуват“. И това е напълно разбираемо, тъй като доскоро стойността на активите падаше“, отбелязва Гундлах.

Драмата започна веднага, след като стана ясно, че КОВИД-19 няма да затвори отново глобалната икономика и най-влиятелната централна банка в света – Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, е напълно сериозна в своето намерение да повишава основните си лихвени проценти.

Доходността на десетгодишните американски държавни облигации скочи до 1,8 на сто от под 1,5 на сто, понижавайки  само през януари с 5 процента индекса на инвестиционната банка „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) – Ем Ес Си Ай (MSCI), който отразява стойността на акциите в глобален мащаб.

Доходността на десетгодишните американски облигации в момента е на нива от около 3,7 на сто, средната стойност на акциите е понижена с 20 на сто, а цените на петрола скочиха с 80 процента, преди „да се откажат“ от своя възходящ тренд, отбелязва Ройтерс.

Повишаване на лихвените проценти

Управлението за федерален резерв на САЩ повиши основания си лихвен процент с общо 400 базисни пункта, а Европейската централна банка (ЕЦБ) – с рекордните за нея 250 базисни пункта макар миналата година по това време да твърдеше, че „е малко вероятно“ да го направи.

Щатският долар се покачи със средно почти 9 процента спрямо другите основни валути. Той скочи с цели 12,5 процента спрямо японската йена, която през тази седмица получи изненадваща подкрепа от Японската централна банка (Bank of Japan). В края на годината доларът изгуби част от своите позиции.

Проблеми и на развиващите се пазари

По отношение на развиващите се пазари ситуацията в Турция е тази, която привлече особено силно вниманието на инвеститорите в глобален мащаб. Изключително високата инфлация в страната и проблемите при прилагането на паричната политика от страна на централната й банка понижиха стойността на турската лира с още 28 процента. Пазарът на акции в Турция обаче е сред най-добре представящите се в света, пише Ройтерс.

На фона на сериозните икономически проблеми, които изпитва, Египет пък понижи стойността на националната си валута – египетската лира, с над 36 процента.

Руската рубла все още е втората най-добре представяща се валута в света, въпреки че стойността й е малко под максимумите, постигнати през юни. Националната валута на Русия получава подкрепа от мерките за капиталов контрол, налагани от управляващите в Москва. Първоначално рублата се срина след началото на руската военна агресия в Украйна, която започна в края на февруари.

Финансова криза и във Великобритания

„Ако ме попитате, какво ще се случи през следващата година, наистина не бих могъл да ви отговоря“, отбелязва Робърт Алстър, директор на инвестиционно подразделение на компанията за управление на активи „Клоуз брадърс асет мениджмънт“ (Close Brothers Asset Management). Подобно на други анализатори и той насочва вниманието към срива на британската лира – с 9 на сто в рамките на броени дни, и към удара, който пазарът на облигации на Острова понесе, когато задържалото се за кратко правителство на Лиз Тръс обяви в началото на есента финансов план, предвиждащ огромни държавни разходи. В него не бяха посочени ясно източниците на приходи, които ще го финансират, което предизвика паника на финансовите пазари. Това доведе до оставката на правителството на Тръс, след което ситуацията на британския финансов пазар се нормализира.

Проблеми за технологичните гиганти

Повишаването на лихвените проценти „изтри“ 3,6 трилиона долара от пазарната стойност на технологичните корпорации.

„Тесла“ (Tesla) и компанията, която управлява „Фейсбук“ (Facebook) – „Мета“ (Meta) загубиха по над 60 процента от пазарната си капитализация. Борсовата стойност на „Алфабет“ (Alphabet), компанията майка на американския технологичен гигант „Гугъл“ (Google), както и на „Амазон“ (Amazon), се понижи съответно с 40 и 50 процента.

Проблеми за Китай

Към края на годината стойността на китайските акции се повиши на фона на сигналите от страна на управляващите в Пекин, че предстои отмяна на строгите мерки за ограничаване на разпространението на КОВИД-19. Китайските книжа обаче все още са средно с 25 на сто по-евтини.

Раздвижване на пазара на суровини

Първичните публични предлагания на акции (IPO) и продажбите на облигации също отбелязват спад почти навсякъде, освен в Близкия изток, докато за втора поредна година суровините са най-добре представящият се вид актив на пазарите. Сред тях най-сериозно поскъпна природният газ, чиято стойност се повиши с над 50 процента, най-вече поради руската военна агресия в Украйна. Когато тя започна, в един момент цените на синьото гориво скочиха дори със 140 процента.

На фона на опасенията за настъпването на рецесия и плановете на Запада да спре да купува руски нефт, петролът сорт Брент „загуби“ всичките 80 процента, с които поскъпна през първото тримесечие. Пшеницата и царевицата също понижиха своята стойност на световните пазари.

Хаос на пазара на криптовалути

Като капак на всичко пазарът на криптовалути стана дори по хаотичен през отминаващата година. Към 22 декември биткойнът е загубил над 65 процента от стойността си на годишна база. Като цяло пазарът на криптовалути се сви с 1,4 трилиона долара, смазан от фалита на водещи криптоборси, сред които се откроява сривът на Еф Ти Екс (FTX), основана от скандалния инвеститор Сам Банкман-Фрайд.

„Това, което се случва през тази година на глобалните пазари, е травмиращо. Ситуацията нямаше да е толкова катастрофална, ако централните банки не бяха подценили толкова сериозно опасността от повишаване на инфлацията, което ги принуди да вдигат рязко лихвените проценти“, заяви Стефан Герлах – главен икономист в И Еф Джи банк (EFG Bank) и бивш подуправител на Ирландската централна банка.