![](https://ekspresso.bg/wp-content/uploads/2022/09/-----------------------1-1-1068x713.jpg" "Mass burial site discovered in Izyum, northeastern Ukraine")
Изюм вече е под украински контрол. По улиците отново патрулират украински полицаи. Един от тях е Олександър. Той има 4-годишна дъщеря, която е на безопасно място. Пита баща си дали се грижи за играчките ѝ и мечтае не за кукли, а за… автомат.
„Искам и аз да имам. Искам да убивам руснаци“, казало момиченцето на баща си.
„В началото окупаторите ни бомбардираха и ни обстрелваха. Атакуваха града с цялата си мощ. Най-ужасно беше, когато трябваше да излезем от мазетата сутрин – целият град беше пълен с трупове… Погребвахме хората там, където ги намирахме – до къщите, до детските градини, в дворовете“, споделя Олександър за DW, съобщава ON AIR.
Къщите са опразнени, пощата, аптеката, банката, магазинът за хранителни стоки, училището, ресторантът или общината – всички тези места сега са осеяни с дупки от куршуми и опожарени. Въоръжени войници патрулират по улиците, за да се уверят, че никой не се разхожда сред минираните развалини.
Олександър изпитва само омраза към окупаторите. Дошлите в Изюм били „от всички краища на Русия“, но имало и украинци от окупираните от 2014 година насам Донецк и Луганск.
„Всички бяха тук. Хората на Кадиров се сбиха с руснаците за това кой пръв да разбие банкоматите. Те обикаляха навсякъде и ни взимаха храната, живееха в домовете ни и в детските градини“, казва Олександър.
