Скакалец на скара, червеи яхния? Мерси. 82% от европейците не ги искат в чинията си

86% от гражданите на Европа никога не са опитвали насекоми, а 82% все още нямат никаква готовност да ги ядат. Данните са от експресно изследване на Отворения университет на Каталуня в Испания. То е провокирано от новината, че Европейската комисия е разрешила в храните да се добавят продукти от два вида насекоми – домашния щурец (под формата на частично обезмаслен прах) и ларвата на брашнения бръмбар, известна още и като по-малък брашнен червей (замразена, сушена или стрита).

През 2021 г. за ядене вече бяха позволени жълтият брашнен червей и мигриращият скакалец. Още 8 насекоми чакат разрешение, за да влязат в европейската чиния, твърдят от Брюксел.

В документа, даващ зелена светлина за праха от домашния щурец, се посочва, че той може да се използва за производство на хляб, бисквити, крекери, паста, пица, супи, сосове, заместители на месо, напитки, подобни на бира, шоколадови изделия и др.

Основанията за въвеждането на необичайните за кулинарната практика на Стария континент природни видове са свързани с добрите им хранителни качества, лесното им отглеждане и най-вече с факта, че при него се отделят много по-малко вредни и замърсяващи емисии, отколкото при производството на мръвка от телета, свине и кокошки.

Мнозина наричат насекомите храната на бъдещето, която ще спаси планетата – както от глад, така и от климатично унищожение, пише „24 часа“. Испанското изследване обаче показва, че не просто над 4 от 5 човека не са готови да се гощават с насекоми, а 38% направо се отвращават от тази възможност. 15% отбелязват, че това не е част от тяхната култура, а 9% се опасяват за здравето си.

И все пак 58% допускат, че е възможно един ден да станат нещо обичайно в менюто и да решат изхранването на увеличаващото се население.

Половината от анкетираните са на мнение, че ако има повече информация за качествата на “новите храни”, то консумацията им ще бъде насърчена.

Мнозина признават, че биха били по-смели, ако насекомите не се поднасят в естествената си форма. Така че навлизането на тази нетипична за западния човек практика едва ли ще е лесно.

Едно друго германско проучване показа, че цели 80% от местните изпитват погнуса да ядат насекоми. Учени от 4 университета в Италия, САЩ, Белгия и Китай пък разкриха, че младите мъже са най-склонни да я преодолеят да ги опитат, за разлика от жените.

Идеята за щуреца на прах разпали страстите и мрежата пламна от коментари, като особено активни бяха евроскептиците. Според тях ЕК иска насила да наложи на гражданите да се хранят с насекоми или просто ще им ги пробута, без те да знаят.

Унгарският министър на земеделието Ищван Над разкри, че страната му единствена се е противопоставила на решението на Еврокомисията и че унгарците никога няма да сложат в чиниите си нещо, което противоречи на техните традиции, а освен това си имат достатъчно други храни, които да им доставят протеини.

Производството на 1 кг протеини от насекоми предизвиква 100 пъти по-малко емисии от това на 1 кг телешко, изисква 200 пъти по-малко вода и 100 пъти по-малко земя.

Те са отглеждани във вертикални ферми, хранят се с отпадъци, а това, което изхвърлят, може да се използва като тор, така че цикълът на кръговата икономика се затваря. Макар и плахо, в редица европейски страни вече се зараждат ферми за насекоми, макар за момента тяхната продукция да е по-скоро заместител на фуража на домашните животни, отколкото на самите животни.