Днес почитаме Света Петка Българска

На 14 октомври почитаме паметта на една от най-обичаните светици в православния свят – Св. Петка Българска.

Тя е родена през ХI век в град Епиват, на Мраморно море, недалеч от Константинопол, в заможно семейство на българи. Води благочестив живот, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се, а след смъртта ѝ нейните мощи се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнството от асимилацията на Исляма.

Цар Иван Асен IІ пренася мощите на светицата през 1238 г. в Търновград, където се съхраняват близо два века до превземането на старопрестолната ни столица от османците. След вековни странствания, през 1641 г. мощите на св. Петка били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.

Съществуват безброй легенди и предания за чудотворните лечителски сили на света Петка, считана за покровителка на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. Затова в народния календар Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а също така и на активния стопански цикъл. Това е и времето за заплождане на домашните животни, известно в някои региони като „овча сватба“ или мърлене.

На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият от тях се нарича на светицата. Хлябът и къщата се поръсват със светена вода и цялото домочадие се покланя трикратно на хляба. Обредната трапеза включва също овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

Множество са храмовете, разположени в някои от най-красивите и мистични кътчета на България, посветени на света Петка Българска. А най-известната църква, носеща името на светицата, е в сърцето на София.