Разкараха „Телус“ от фейсбука, да си попсуваме на воля!

Чух: долнопробната фирма „Телус“ я били разкарали – като прорашистки цензор във ФБ. Чудесна новина. Не че много хора, ползватели на фейсбук, не повтаряха цяла година: „Ало, Марк! Мистър Зукърбърг! Ти си честен американски капиталист, а това българско изчадие „Телус“ получава много долари от Кремъл – цакат те лично!“

Няма я вече продажната проруска „Телус“, което ни късаше нервите и контактите цяла година. Затова ще пробвам да кажа пак нещо, което от година повтарям, а заради него ме блокираха за по месец-два. Ако мине, без да ме треснат, значи нещо помръдна. Ето:

Руската федерация е мъртва.

Съжалявам. Още мърда, но скоро това чудовищно образувание ще се разпадне с трясък. Ще бъде грозно, отвратително. С много насилие и още повече невинни жертви – от украинския фронт ще се върнат безброй въоръжени мъже. Мръсни, зли, обидени, гладни, безмилостни, а някои от тях – убийци и изнасилвачи, извадени от затвора с обещания за реабилитация.

Пак съжалявам, но се налага да го кажа – това чудовище трябва да умре. Иначе – още по-зле. Да не говорим, че българският пРезидент не спира да се мъчи да ни вкара в правата (според него) вяра и да плащаме в магазина с рубли, а на мен това не ми харесва хич.

Дали ще умре Русия като културен факт, дали путин ще отврати света от културата на собствената си нация? По-скоро да.

А не трябва. Достоевски, Чехов, Варлам Шаламов и Александър Солженицин трябва да се четат, обсъждат, харесват или нехаресват. Те нямат нищо общо с путин. Всъщност може и да имат – някакъв червей в мозъка, който ги прави по-различни от германските бюргери, чешките пиячи на бира, от италианските макаронаджии и холандските ядачи на картофи, както и от българските бай-ганювци.

Червеят на съмнението.

Обаче: Дори Чехов и Достоевски – доказани руски националисти и гениални писатели (едното явно не пречи на другото) – са си позволявали да се съмняват. Не във величието на православната Русия или в нейното превъзходство над останалата европейска гмеж, о, не! Позволявали са си да се съмняват в човечността на руския ЧОВЕК. В елементарната човещина, имам предвид.

Може ли руснак да убие ближния си руснак? Може, и още как. С брадва, с нож, с револвер, с тояга, с вилица, с отрова, със случайно попаднали предмети. Пиян, полупиян, почти трезвен – убива ближния и грухти от кеф. После изтрезнява и се заема с какво? Да страда и да се пита: „ама трябваше ли, не трябваше ли, ама той така, а аз онака, пийнах, така си е, но и той май пийна, сам си е виновен, доколкото си спомням, е, и аз малко може да съм прекалил, но той ако не беше…“ Това не ви ли напомня за „Братя Карамазови“?

А не ви ли напомня за 23 февруари 2022 и всичко, последвало след това?

Пита се руснакът – тъп като галош, или немного тъп – като валенка, или умен като американски кец, произведен в Китай. Пита се, чуди се искрено. Разсъждава дълбоко, гледа небето или пляска с крачета в пълната с химически отрови Волга. А зад гърба му тихонько се прокрадват едни пичове от Военкомата. Хващат го за ушите, отръскват го от мислите му и го пращат в Украйна – „на передок“ (на първа линия). За из път му дават ръждив калашник и съвети: ти сега ще си купиш бронежилетка, чорапи, спален чувал, китайска радиостанция и уред за нощно виждане, а за храната не бери грижа – украинците правят много зимнина и я крият в мазетата си. Влизаш в мазето и плюскаш до насита. Ясно?

„Так точна!“, отговаря човечето с ръждивото калашниче, защото са му казали, че така се отговаря на заповеди. И се качва на самолета – от Владивосток, Забайкалието, Бурятия, Татарстан… За къде? За Европа. Лети 4-5-6-8 хиляди километра, за да защитава страната си, която никой никога не е нападал, нито е имал намерение да напада.

Слиза от самолета. Качват го на камион. „Качвай се, мамка ти, по-бързо!“ „Так точна“. Камионът потегля. След час-два-три влиза в чуждата страна, но човечето не знае това. То се мъчи да си обърше сополите с ръкава, щото студено, нали, ние на студ сме свикнали, но обикновено сме наблизо до вкъщи, бля*, а тук и студът е различен, йоб тваю мать.

После долита мина и… Няма камион, няма човече, няма и сополи даже.

Няма ги вече към 150 000 такива човечета.

А къде е Достоевски? Къде е Чехов? Човечето никога не е чело произведенията на тези двама свои сънародници. То и имената им почти не е чувало – знае (по-точно знаеше допреди украинската мина) само едно име: путин. Името на майка си произнася в мига, преди клетата му душичка да отлети на небето, своето име отдавна не помни, но името „путин“ ще носи в сърцето си до…

Докога, пичове?

Вероятно докато руската „глубинка“ някак си разбере, че германските бюргери (освен салам, свински джолан, бира и временно Хитлер) си имат Шилер, Хегел, Вагнер, Бетовен, Аденауер, Мерцедес, Ауди, БеЕмВе и да не изброявам.

Че чешките пиячи на бира си имат Хашек, Чапек, Прага, CZ, „Шкода“, Хавел и най-вече Швейк, да не изброявам.

Че с макарони всекидневно са се хранили Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Верди и да не изброявам.

Че холандските ядачи на картофи може да изглеждат тъжни, но така ги е нарисувал Винсент Ван Гог, а днес една негова картина струва колкото годишния брутен вътрешен продукт на Бурятската република (и там съм бил, иначе днес нидерланците продават лалета на целия свят и имат елегантни самолети F-16 в достатъчни количества – толкова, че могат да си позволят да дадат 20-30 на Украйна.)

И че българските бай-ганювци са неизтребими, но тях ги е измислил Алеко Константинов… Тук може би греша. Насред чалгата, която ни залива като вонящо цунами, с този пРезидент начело и с тия партии, които ни правят на маймуни, започвам да имам чувството, че Бай Ганю е измислил Алеко – за заблуда: какво пък, имаме всякакви, ние сме демокрация.

Тъжно чувство, не е ли така?