Иде период на нарастващ политически хаос

Това, което се случи днес е много лесно да бъде обобщено като „продължение“ или „изостряне на политическата криза“. Но то е нещо повече от това. Днешните „дебати“ и гласуване показаха, че настоящите политически актьори, техните партии и институционалният механизъм, по който те управляваха държавата са блокирали и „поправянето“ на спрелия часовник вече едва ли е възможно.

Това, което ни очаква е период на нарастващ политически хаос – „бифуркация“ – и съчленяване, синтезиране на нова институционална конструкция на българската политическа система. Каква ще бъде тази конструкция от гл. точка на днешния ден е твърде рано и невъзможно да се прецени. Разбира се, съветниците на президента ще продължат с ентусиазъм да твърдят, че тази нова конструкция може да бъде само (полу) президентски режим. Политическите кръгове около фрагментите на бившата комунистическа партия бодро ще конструират „нова“ или „обединена“ левица, и със страх и надежда ще поглеждат скришом към „президентския проект“. Но твърде скоро ще трябва да се преброят – и ще се окажат все същите.

Радев ще продължи да се колебае дали да води „хорото на промяната“ с вдигнат юмрук от президентството или да слезе „на терен“ в ролята на партиен лидер. И най-важно – кога да го направи. Поредните набедени лидери на демократичната общност ще продължават да се опиват от убедителните си аргументи колко лоши са Бойко и Делян и колко близко си другаруват. С тези лакърдии те ще очакват през есента да се случи чудо и да получат същите гласове, които получаваха с игричката „ала-бала“. ГЕРБ ще продължава да се циментира около вътрешното ядро на своята обществена подкрепа в режим на оцеляване. Нищо от това няма да има особено важно значение за преконфигурирането на българската политическа система.

Има няколко неща, които трябва да се имат сериозно предвид, ако все пак желаем поне да надникнем в бъдещето. Първо, ДПС се разцепи – дочакахме и това. Всяка криза в ДПС – каквито и да са публичните й измерения на българска почва – има геополитически корени на съперничество за контрола върху етническите отношения в България. Досега Ахмед Доган неизменно излиза победител в тези циклични кризи на съперничество. През следващите седмици ще видим какъв ще бъде резултатът в тази особено драматична криза на истинско разцепление, която наблюдаваме понастоящем.

Второ, върху България мощно ще се засили геополитическият натиск, особено от Изток в условия, в които Кремъл все повече играе ва банк. България е необходим финален елемент на конструкцията за „обръщане“ на Балканите, която вече функционира по оста Будапеща-Белград-Баня Лука-Скопие-Подгорица. Не е сигурно, че Москва ще успее напълно да закачи София за тази композиция, но е сигурно, че ще положи максимални усилия за това. Европа е в процес на политическо преструктуриране. Измеренията му са все още във фаза на формиране, но партньори, които не са в състояние да се защитят могат да бъдат ощетени по различни начини в този процес. На 5 ноември Америка гласува, но какъвто и да бъде резултатът, преподреждането на политическата сцена във Вашингтон е сигурно, а последствията му върху останалия свят – многоизмерни и нееднозначни.

Трето, българската политическа криза е всеобхватна. Преди всичко тя е криза на лидерството и потенциала на политическата класа да върши прилично основната си работа – да поема отговорност за управлението. Кризата е институционална – поредица парламентарни мандати се провалят поради неспособност за договаряне на общ терен в управлението на държавата. От повече от едно десетилетие в България не е възниквала автентична нова политическа сила в отговор на кризата, обхванала „старите партии“. Вместо това олигархичните политически технолози произвеждат кофекционни „политически проекти“ – един след друг все по-стерилни и безпомощни. Лобистките конструкции, лансирани като „партии“ са в състояние единствено да произвеждат шум, оплаквания, неприлично поведение и хаос.

Днес този процес вече е „прелял чашата“. Кризата не може да получи разрешение ако в обозрима кратко – и средносрочна перспектива не възникнат нови автентични политически партии, които да играят прилично основната си роля за мобилизация и представителство на граждански интереси. Подобно на всеки естествен процес, възникването на автентични нови партии не може да се „предвиди“ – то или ще се случи или не. Единственото нещо, което граждани и политици в България могат да направят за да подпомигнат процеса е да работят съвестно за изграждането им.

Ако не заработи един нов синтез на лидерство, организация и капацитет за политическо стратегиране, оцеляването на демократичния характер на българската политическа система не може да бъде гарантирано – дори и в геополитическата рамка на ЕС и НАТО.

Днешната криза е резултат И от факта, че в продължение на десетилетия българската демокрация се изпразваше от съдържание и функционираше като формална черупка – „фасадна демокрация“. Най-голямото препятствие пред успешното преструктуриране на българската политическа система е нарастващата поляризация и противопоставяне на българската общественост по ключовите теми на българския национален интерес. Истинското политическо лидерство е призвано преди всичко да намали това противопоставяне.

За съжаление, днес „лидерите“, слезли от поточната линия на колективния ченгеджийски king maker правят точно обратното – засилват поляризацията и ожесточението. В тази среда – да повторим – няма гаранции за съхраняване на демократичното политическо устройство в България. „Е, голяма работа“, злорадо биха възкликнали мнозина… Антидемократизмът е бумеранг – той се връща с удвоена сила. Диктатурите най-старателно унищожават своите най-ентусиазирани привърженици, които са ги довели на власт…