Никола, 5-годишният син на мои приятели и колеги, казал на майка си: „Днес всички викат – този е мафия, онзи е мафия!“
Будно дете. Бях предрекъл, че ще е следващият бял център на „Портланд“ – любимия отбор на баща му в НБА. Но не би, журналист ще да стане. Никола е уловил думата на деня, която се лееше в понеделник като поредната непозната прогноза на метеоролозите. Вместо кратък дъжд с превалявания – порой с гръмотевици. Вместо нормална държава – мафия.
Тепърва ще става ясно дали хората, казали „не“ на Слави Трифонов, са били прави. И дали това тяхно действие е началото на тенденция, от която отдавна се нуждаеше обществото ни. Петков и Василев вече ги нарекоха храбреци, а бившите им вече колеги – мутри и душевни отпадъци, от които се очаква сега да включат л.айномета и да го насочат срещу вентилатора. Измяната се заплаща жестоко, но всъщност кой на кого измени?
Напусналите групата не можели да повярват, че не са партия, а бизнес проект. Ами какво лошо има? Осъзнали са се, макар и късно. Те искали да са парламентарна група на ИТН, а не депутатите на Слави. Правилно. Единственото, което трябваше да правят, бе да дадат сигнал от главния мозък до дясната ръка, за да се осъществи гласуването. Прави бяха ИТН с първото си име – Няма такава държава. Не може да има парламентарна демокрация в държава, където се работи на принципа един за всички. Един решава, всички гласуват. Единият си намисля тайно желание, всичките му го изпълняват явно. Така беше при Живков, така беше при Борисов. „Продължаваме промяната“ колкото и да грешат, поне го правят явно. Да, ама това става в тесен приятелски кръг, скачат някои. И така да е, пак е крачка напред в сравнение с едноличната власт. За мащабите на демокрацията ни направо важат думите на Нийл Армстронг, когато стъпи на Луната – малка крачка за човека, голям скок за майка България.
В тази връзка, предателство няма. „Хората на Слави“ вече си върнаха личните имена. Как ще ги използват си е техен проблем. Важното е, че вече не са гласуващи единно анонимници.
А дали България има шанс и дали мафията е загубила коалиционния си партньор (по думите на премиера Петков), предстои да видим. Както и дали само за ИТН става дума. Мафията ни е значително по-съвършена от демокрацията ни. Тя не разчита само на явен коалиционен партньор. Мафията може да работи и в скрита коалиция. Нейната хранителна верига в обществото е действа перфектно. Един хранещ се от нея организъм се откъсва, друг веднага захапва нянката.
Защото записът, в който двама мъже разговарят за лабораторията за фитосанитарен контрол на „Капитан Андреево“, вече даже не се определя за скандален. Той е представителна извадка на нашето политическо всекидневие. Молба за намеса на върху контрола на границата, придружена с пари. И сумата даже вече не се нарича крупна. Така де, това да не са златни кюлчета.
Двамата са шефът на Агенцията Даскалов и бившият Моллов. И двамата са професори.
10-годишен договор с частна фирма, която се отблагодарява с 5 хил. лева на час.
Единият професор – преносителят, подсказва, че вместо да се изнасилват, възнаграждението може да стане регулярно.
Както казва проф. Моллов – техниката е супер модерна: „газ-мас“. Според него фирмата нямала нищо общо с „Таки-Маки“. На границата няма хънта-мънта.
5-годишният Никола е хванал думата на деня. Но все пак е казал първо ма-ма. Ако продължаваме така обаче, някое дете ще проговори с ма-фия. Няма хънта-мънта.