Поне 2 от банкнотите в чекмеджето от снимките с Борисов са истински

Поне 2 от банкнотите от 500 евро от чекмеджето с пачките и кюлчетата от снимките с бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов са истински. Те са пуснати в обращение в Германия. Това става ясно от постановление на Софийската градска прокуратура, за което разказа Антикорупционният фонд (АКФ).

Разследването за пачките и кюлчетата продължава. Въпросното постановление и по друга преписка, свързана с Борисов, пише euroactiv.bg. Тя започва по сигнал срещу Борисов, че е разгласил следствена тайна, като обяви публично, че от френски съдия-следовател има отговор, че една от банкнотите не е пусната от местна банка. За твърденията си на 11 ноември 2022 г. Борисов се позова на интервю на главния прокурор Иван Гешев, в което обаче Гешев не казва точно коя държава е пратила отговор за банкнотата.

Прокурор Деян Захариев отказва да образува разследване за това. Но от постановлението му, цитирано от АКФ, се виждат интересни факти около разследването за пачките и кюлчетата.

От постановлението, което излага част от фактологията по разследването, се разбира, че преписка под номер 10019/20 г. на Софийската градска прокуратура е образувана на 16.06.2020 г. след самосезиране по информация в медиите. Първоначално за наблюдаващ прокурор на случаен принцип е определена Боряна Бецова, но в началото на юли чрез използване на опцията „определен избор“ (т.е. без случаен подбор) са определени още двама наблюдаващи прокурори – Вихра Попхристова и Ивайло Петров. И двамата са били командировани наскоро от по-ниско ниво – Софийската районна прокуратура (СРП).

С постановление от 29.07.2020 г. тримата прокурори образуват досъдебно производство, което се води за това, че: 11 юни 2017 г. до 8 май 2020 г. в София, с цел да заблуди орган на съдебната власт, са използвани технически записи (файлове, съдържащи изображения – снимки) и че за същия период без надлежно разрешение, което се изисква по закон са използвани специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация (фотографиране).

Борисов е разпитван веднъж в хода на делото, на 6 октомври 2020 г. от командированите прокурори Петров и Попхристова.

В хода на разследването от екипа наблюдаващи прокурори остава единствено Ивайло Петров. Вихра Попхристова е върната обратно в СРП, а Боряна Бецова е командирована на по-високо ниво – в Апелативната прокуратура в София.

От публичния регистър на командированите магистрати се вижда, че Петров е командирован в СГП от СРП от 29 юни 2020 г. – т.е. скоро преди определянето му без случаен избор като наблюдаващ прокурор по този казус и вече в продължение на близо три години е в градската прокуратура. Командировките са първоначално със заповеди на ръководителя на СГП, а от 9 октомври 2020 г. – със заповед на главния прокурор.

От извършени по делото експертизи са установени серийните номера на пет банкноти с номинал 500 евро, виждащи се на снимките. От справка от Българска народна банка е установено, че според серийните номера на банкнотите, те би трябвало да са пуснати в обращение от централните банки на Австрия (една), на Франция (една), на Германия (две) и на Испания (една). На 2 февруари 2022 г. са изпратени европейски заповеди за разследване (ЕЗР) до съдебни органи на съответните държави.

От Франция е получен отговор на 5 август 2022 г., че банкнота с номинал от 500 евро със серия и номер U09014849096 не съществува.

От Австрия е получен отговор (не е посочено кога), че няма да изпълнят ЕЗР, тъй като разследването е за деяния, които не съставляват престъпление по тяхното право.

От Германия е получен отговор (не е посочено кога), че двете банкноти действително са пуснати в обращение от тяхната централна банка през 2007 г. и 2009 г., но не разполагат с друга информация за тях.

Отговор по същество от Испания не е получен до момента, а само, че са приели ЕЗР са изпълнение.

С писмена справка по повод писмо от 30 ноември 2022 г. на зам.-главен прокурор, с което се иска разрешение от наблюдаващия прокурор да позволи на главния прокурор разгласяване на материали от делото предвид предстоящо негово участие в комисията LIBE на Европейския парламент, прокурор Петров информира Гешев за отговора от Франция.

Изводите на АКФ

Категорично е установена истинността поне на част от банкнотите. Този факт обаче не е оповестяван публично досега от ръководството на прокуратурата. От постановлението на СГП така и не става ясно дали отговорът от Германия също е бил постъпил по това време или по времето, когато наблюдаващият прокурор е информирал изрично със справка Гешев за отговора от Франция.

Или бившият премиер Борисов разполага с информация от разследването, която не е публично оповестявана, или просто е налучкал европейската държава, която е отговорила, че не е издавала банкнотата.

Към момента, когато е дал интервюто си за „Капитал“, главният прокурор Гешев не е имал разрешение от наблюдаващия прокурор да разгласява материали от разследването. Интервюто му е от 20 октомври 2022 г., а разрешение да разгласява материали от разследването е получил след 30 ноември 2022 г., когато му е изпратена и справката за отговора от Франция. Защо и как главният прокурор е бил информиран неформално за този отговор, бил ли е информиран формално или не и за отговора от Германия, остава неясно.

Разследването е образувано за несъставомерни деяния, чиито потенциални извършители биха се явили единствено разпространителите и авторите на снимките и записа. И двете престъпления, за които се води досъдебното производство, са изначално неприложими към обстоятелствата по случая. Въпросните технически записи, дори и да са подправени, което не е ясно, въобще не са използвани за заблуда на орган на съдебната власт. Снимките и записът са правени с мобилен телефон, който въобще не е специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, т.е. няма как да е извършено и съответното престъпление.

Важността на текстовете от наказателния закон, по които се води разследването, проличава от отказа на Австрия да изпълни изпратената ѝ ЕЗР. Ако разследването се водеше не по тези екзотични и изначално неприложими текстове, а за потенциално корупционно престъпление например, тогава проблем с изпълнението на ЕЗР не би имало.

Историята на избора на наблюдаващи прокурори доказва за пореден път наличието на два отдавна известни порока при разпределянето на дела от висок обществен интерес в прокуратурата. Заобикаля се принципът за случайно разпределение – след първоначалното определяне на наблюдаващ прокурор чрез „случаен избор“, към него впоследствие чрез „определен избор“ се добавя нов прокурор, който от даден момент остава единствен титуляр.

Тези разследвания се водят от командировани от по-ниско ниво и/или от страната прокурори – така се цели гарантиране на лоялност, тъй като прокурорите много лесно могат да бъдат върнати на местата, от които са командировани, а това би било свързано с трудности за тях – намаляване на възнаграждението и/или необходимост отново да се устройват извън София. Иначе остава съвсем неясно защо точно на наскоро командировани от по-ниско ниво прокурори, които не са преминали през спечелен конкурс за повишаване, се поверяват такива важни дела, при наличието на достатъчно титуляри в съответната прокуратура.

Към изясняване на въпроса с истинността на банкнотите се е пристъпило в много късен момент от началото на разследването.

Явно личи нежеланието на прокуратурата да разплете историята, която би могла да разкрива потенциални данни за корупция по високите етажи на властта. Остава впечатлението, че разследването се използва за изчистване на имиджа на бившия премиер – след като публично се споделя само информация, която е в негов интерес, но не и такава, която би могла да се интерпретира в негова вреда.