Аз съм гей! И сега какво?

Ами не съм гей. Заглавието е манипулация. Но го прочетохте и кликнахте върху него, нали? Извинявам се. Мразя манипулациите. Освен когато искам да пробутам някоя моя си теза.

Ако се чувствате разочаровани, спрете да четете надолу. Нито ще се сърдя, нито ще се опитвам да ви върна обратно.

Да се махнете от този текст е ваше неотменно човешко право. Правото на човека, който казва: „Я си е… п…. л…, писна ми от вас!“ И с пълно основание затваря текста, сайта, компютъра, телефона, телевизора и започва да живее живота си и да коси градината си, ако има такава.

Не мога да съм гей – нито физически, нито никак. Просто нямам необходимите качества, не е моята чаша чай, някак си. Не че се извинявам, де. Мъж съм, харесвам жени и това е положението – може ли? От самото начало така тръгна, та до днес.

Иначе, и да бях гей, нямаше да ме е срам. Не че щях да се гордея. Но почнах да го приемам нормално, особено след като разбрах, че любимите ми Фреди Меркюри и Роб Халфорд са с обратна резба. Отне ми време, но го приех – защото са готини, защото са велики музиканти и защото могат да си правят каквото си искат, ако не ми пречат. Значи какъв съм аз? Вероятно хетеросексуален либераст.

Но когато тия дни БСП и Корнелия Нинова обявиха война на джендърството, ми дойде в повече. Те (и тя) не изпитват срам, когато най-тържествено отказват да помогнат с оръжие на жертва, бореща се срещу подъл, лъжлив и малоумен враг. Иначе продават срещу много пари същото оръжие на същата жертва. С едната ръка продават на жертвата оръжие, с другата прибират доларите, а с мръсната си уста облизват на подлия, лъжлив малоумник да не казвам кое.

Джендърството ли, според изфирясалата Корнелия и присъдружното й БСП, е големият проблем на света, Европа и България днес? Ами посланик Митрофанова да им организира една екскурзия до украинския град Мариупол – там няма жив джендър. И хора няма. И сгради. И театър няма. И деца няма. Има само пепел. Но! Важното е, че няма джендъри, слава тебе, гундяевски господи, тук ще се разрази истински живот!

Обаче – хоп! Оказа се, че свежата предконгресна идея на Корнелия (и на нейното разпадащо се като прокажен сифилитик БСП) приглася идеално на новата кампания, подета от кого? От Путин и неговите свръх-хетеросексуални zомбита – те тъкмо били решили да прегазят хомосексуализма на държавно ниво, със съответните закони, санкции и каторга. Мдааа. Пъпната връв явно не е срязана. Чудя се само т. нар. пРрезидент Радев дали има лична пъпна връв с Кремъл, или дели една с БСП.

Когато преди много години ми набиваха всекидневно в главата, че трябва да бъда праведен комсомолец, постигнаха точно обратното. Благодаря им за усилието. Ако не бяха се старали толкова дълго и по толкова тъп начин, можеше и да харесам комунизма като идея. Но те прекалиха и ме накараха да се усъмня – особено след задължителните фашистки манифестации, червени връзки, маршировки край мумията и песньовки за ширака страна мая радная, която не е мойта.

Толкова мразя да ми се набиват в главата простотии, че залитам към обратното. Затова съм благодарен, че заобичах руската класическа литература от библиотеката на дядо, а не от задължителния предмет „Руска класическа литература“ в университета.

А днес? Днес банда тъпоглавци (повечето от – тайни гейове, спонсорирани от „Газпром“) тръгнаха да оправят света. Почнаха от Украйна. Успокоява ме фактът, че скоро Украйна ще ги оправи тях.

Първият ми близък контакт с Украйна беше някоя си Верка Сердючка. Тя взе престижното второ място на Евровизия през 2007. Пълна трагедия. Не ми хареса, беше дразнещ изтънчения ми слух диско-поп. После разбрах, че Верка било мъж, а всъщност беше дебела жена. Помня как се ядосах: какви простотии ми пробутват (на мене, лично!) тия смешни украинци. Видя ми се твърде нахално и гейско – все пак мярка дори в гейщината трябва да има, още Сократ го е казал. Ех, волни предвоенни времена – имах право да се дразня от каквото си искам…

После се оказа, че то било пародия, Верка се казвала Андрей Данилко, но я/го забранили в Русия, защото в текста на песента звучало „Russia, Goodbye“.

Именно руската забрана ме принуди да чуя още няколко пъти това иначе посредствено от музикална гледна точка парче. Русняците го забраняват? Пародия? Оппааа! Я да видим защо?

Днес мисля така, по либерастки, с любов: абе простотия беше, като австрийската брадата жена например. Но, пак днес, си казвам: украинците имаха свободата да се изгаврят и да пратят Верка Сердючка на Евровизия. И го направиха. Защо не? Ами ние най-сериозно пратихме „Човека Глас“ – кака Сердючка го слага в малкия си джоб в музикално отношение – тя поне е шега, а нашият се правеше на истински.

ТОЙ е казал: не убивай, не лъжи, не кради, не пожелавай. Спазвай и по-лесно ще живееш. ТОЙ никъде не е казал: не се смейте, не се подигравайте, не се пързаляйте един другиго. Проверих – не го е казвал.

После Олександр Усик (със запорожки перчем) два пъти наби на ринга англичанина Антъни Джошуа. Взе, а после защити световната титла по бокс в тежка категория. Ние, великите антиджендъри, да сме го постигали? Имаше един полу-опит, но братът киевския кмет измете ринга с Кубрат и дотам – продължихме напред.

Имаше ли право украинецът Усик да победи англичанина Джошуа, и то на два пъти? Имаше. Обидиха ли се англичаните? Не. Справка: колко оръжия дава Британия на Украйна днес – и Борис Джонсън, и Риши Сунак. Либерасти некви… А ние колко даваме? Но пък ние сме плешиви жентълмени и можем да правим коремното на лоста, и то по сако.

От едната страна Верка Сердючка, от другата Олександр Усик – широка житейска педя е това, не е ли? При нас мерим между Кубрат и Азис…

Да доказвам някому, че не съм гей, е просто излишно. И късно. Но да харесвам хомосексуални хора си е точно толкова моя работа, колкото и да не ги харесвам. МОЯ! РАБОТА!

Може би съм либераст. Е? Това също си е МОЯ РАБОТА.

Имам познати, които карат в обратната лента (в преносния смисъл, не в насрещното). Не убиват. Не крадат. Пожелават позволеното. Лоша дума не съм чул от тях.

Но съм чувал следното: „Украинците трабва да се убиват, убиват и убиват, казвам ви го като професор.“ Каза го живият и здрав руско-нацистки псевдо-философ Александър Дугин, твърде приближен до Путин. Голям фен му е един местен, варненски измекяр, наречен от народа Копейкин.

ЛГБТ, джендъри, хомосексуалисти – все ще се намери някоя самоназовала се „правдива сила“ да се бори срещу тях. А срещу духовните педерасти кой ще се изправи? Пак ли аз и Усик?

Е, ми, щом трябва…