Антоновден е! Раздават се питки за здраве

Православната църква почита днес паметта на преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си.

Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.

Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.