От двата последователни празника – Антоновден и Атанасовден – по-почитан в българската традиция е денят на Св. Атанасий Велики.
Една от причините, е че този ден се смята за среда на зимата. Народът вярва, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: “Иди си зимо, да дойде лято!”. Като чуела това, зимата си стягала кожуха, за да си иде и да отстъпи място на лятото. В българската традиция е популярен изразът “Атанас дойде, дойде и лятото!” Затова празникът е известен още и като “Среди зима”.
На Атанасовден, както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите и особено за чумата. В Северозападна България казват, че чумата се ражда на този ден и за да бъде умилостивена трябва да се раздава за нея. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
В някои райони освен обредния хляб, за да няма чумна епидемия, колят за курбан черна кокошка или черно пиле. Обичаят се нарича кокоша църква. Пилето се приготвя по различен начин – печено, варено или с месото готвят яхния, но задължително го раздават. Вярва се, че “болестите бягат от черното пиле”, а перата му имат целебна сила – особено за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана казват: “Свети Танас да помага!”, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни болести.
Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят, защото “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.
На 18 януари не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. В тази връзка се избягва и преминаването покрай високи и стари дървета.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата, за да се предпазят семейството и домашните животни от шарка, чума, мор, холера, синя пъпка. Не се подхваща и нищо ново.
Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.