А ако „глава остра, между два лоста“ управлява до 2026-а

Преди много време, когато ме изключиха от СДС, вече похитено от Костов за лично ползване, Татяна Дончева ми каза: „Вие в седисето сте много глупави. Някой като мисли различно в партията веднага го отлюспвате. Ми дръжте го вътре бе. По-добре да стои вътре и да плюе навън, отколкото отвън да плюе навътре!”. Сетне и нея така я отлюспиха от БСП, че още се пеняви и ги плюе отвън.

Дисциплинарната власт вътре в партиите е важен елемент от съхраняването им и върви ръка за ръка с поощрителната власт, която раздава постове и награди. БСП и ДПС са единствените партии, които оцеляха по времето на целия преход.

В ДПС важи правилото – огледай се, ослушай се, и ако не иде влак……пак се огледай и пак се ослушай. Желязна работа. При БСП работата е по-дебела. Неслучайно като гост на един от нейните конгреси Доган я нарече партията майка.

Ако се приеме, че тя съществува от създаването ѝ на Бузлуджа през 1891 до днес, за 131 години тя си е сменяла името 8 пъти и се е цепела и люспела не знам колко. Чак толкова подробно не съм учил история на БКП, когато беше задължително. Мои състуденти така и не завършиха заради това бекапе. Пък и имахме един преподавател, който като се ядосаше ни казваше: „Млъкнете, че двама души съм унищожил през живота си. Няма да ви кажа как, но съм ги премахнал!” И някои колеги не се върнаха на лекциите му. Макар че разказваше и любопитни неща.

Когато българската компартия излиза в нелегалност след разгрома на Септемврийското въстание, на секретен пленум се взима решение, че партията в такъв момент трябва да е като солта във водата. Гледаш я прозрачна, вкусиш я – солена. Бая солена. Особено при последвалия атентат в църквата „Св. Неделя”.

Така или иначе БСП за 32 години след свалянето на Тодор Живков успя да състави три самостоятелни кабинета. Два на Луканов и един на Виденов (маскирано като „Демократична левица”), както и да участва в четири коалиционни правителства – на Попов, Станишев, Орешарски и Петков. Правителството на Беров не го броя, защото БСП 2 години му крепеше мнозинството без да участва в него, макар да си получи дивидентите. Имаше свои представители и в много други правителства, но без открито партията да е коалиционен партньор. Тоест официално 3493 дни или 9 години и половина в управлението. И да не пропусна – и двамата президенти, издигнати от БСП – Първанов и Радев, спечелиха втори мандат.

В хищната джунгла на новата многопартийна система БСП смогна да надживее своите аналози отдясно – СДС и НДСВ. Ако някой ме репликира, че СДС е още жив, меко ще го пратя да си гледа работата. Аз съм бил в СДС, когато беше живо и знам какво значи жива партия. Далеч преди Костов създавайки ДСБ да каже, че душата напуска тялото. Сега СДС няма ни душа, ни тяло. То е татуировка на задните телесни части на ГЕРБ, за да не им личи колко са червени.

И не на последно място, БСП сполучи да изрита от голямата игра вкупом произлезлите от нея крилца и перца вляво, както и много други разноцветни партии за кратко присъствали в парламента и след това поели към политическото небитие. Като на партия майка трябва ѝ да се признае, че тя остави хайвера си (нали не забравяте секретното решение за солта във водата), в състава на всички народни събрания от началото на прехода. Биологично, биографично и идеологически пряко свързани с миналото ѝ.

Но и друго трябва да се признае. Почти всички политически лидери през този период решиха, че единственият начин по който могат да се структурират партии, е модела на комунистическата партия.

БСП днес нито е специална, нито е голяма, нито е лява. През последните две години (заради пандемията, войната в Украйна и последвалите финансовите и енергийни кризи, разкъсаните световни и регионални търговски връзки за снабдяване) всички либерални партии трябваше да признаят необходимостта от по-силна намеса на държавата в управлението на икономиката и социалната политика. Либерализмът превзе левите позиции, патриотизмът замести левичарството и БСП стана политически субект с неясно предназначение в менгемето между партиите на Костадинов и Янев, както и на социаллибералната партия „Продължаваме Промяната”.

Но не това е истинският проблем на традиционната Царица роза. Грабна я и я прегърна президентът Радев. Сянката му внесе шок и ужас в редиците на партията майка и тя е напълно безсилна да овладее ситуацията или да отвърне на удара. Внедряването на вътрешната опозиция на БСП в снагата на служебното правителство, светкавичните смени на верни на Нинова кадри, изземването на инициативата за решаването на енергийната криза и предимно факта, че именно президентът ще е този, който ще контролира протичането и изхода от предсрочните парламентарни избори, поставя БСП в поза партер.

Неспособността, пък и страха ѝ, да се противопостави или отмъсти на Радев по симетричен начин (освен разграничавайки се от министрите му членове на БСП, което означава само, че няма да ги включи в листите за депутати) прави въпросната поза на Нинова още по-обидна. Петият президент на България изпълнява втория си мандат, който не може да бъде прекъснат освен извънредно. Няма право на трети, не му предстоят избори и не зависи по никакъв начин от партията на социалистите. Нито от която и да е друга. Затова всички стонове от рода на това какъв неблагодарник и комплексар е издигнатият от Нинова днешен президент са глас в пустиня.

Да, Радев е полутворение на партията-майка. В началото на мандата му някои го описваха като „глава остра, между два лоста”. Казармен сленг за танкист, не за пилот. Но метафората беше свързана не с военната му професия, а с изглеждащата смачкана и незавидна политическа позиция между Нинова и Йотова. Така беше преди шест години. Днес той е свободен и милостив. Върховният главнокомандващ не иска злото на нито една партия. Напротив. В следващия парламент на него ще му трябват, колкото се може повече живи – и стари, и нови партии. Колкото повече, толкова по-добре. Добрата новина за дейците на БСП е, че шокът и ужасът, предизвикани от Радев, не е само в тяхната партия. Да не забравяме, че предстоят още два избора. През 2023 г. за местна власт, а на следващата – за европарламент. И ако след 2 октомври правителство не се състои или бързо се разпадне, Радев ще организира и тях. Тогава шокът и ужасът ще се повсеместни и продължителни. Защото краят на втория му президентски мандат е през 2026 г.