Бекер: В затвора бях никой. Просто един номер, моят беше A2923EV

Бившият германски тенисист Борис Бекер призна изцяло вината си по делото за личен банкрут в първото си публично интервю след освобождаването от затвора.

„Разбира се, че бях виновен. Може би не показах достатъчно разкаяние на подсъдимата скамейка“, заяви 55-годишният Бекер за телевизия „Сат 1“.

Трикратният шампион на „Уимбълдън“ призна, че адвокатите са направили всичко възможно „да спасят живота ми“. Той е бил съветван какво точно да говори при даването на показанията.

„Нещата можеха да се развият и по-добре за мен, но можеше да стане и по-лошо“, коментира той развоя на делото.

Бекер беше осъден на 2,5 години затвор от лондонски съд заради укриване на имущество за милиони евро от властите в процедурата по обявяване на личен фалит. Той беше освободен след 8 месеца зад решетките през миналата седмица и беше депортиран в родна Германия.

„Мисля, че в затвора преоткрих човека в себе си. Този, който някога бях. Научих много тежък урок. Много скъп и болезнен. Всичко това ме научи на нещо изключително важно и добро. А някои неща се случват с причина“, каза Бекер.

„В затвора ти си никой. Просто един номер. Моят беше A2923EV. Никой не се обръщаше към мен с Борис. Бях просто един номер. На никой не му пукаше кой към“, допълни той.

Бившият номер 1 в световната ранглиста по тенис, който беше видимо отслабнал, призна, че за първи път в живота си е гладувал истински зад решетките.

„Загубих около 7 килограма, разбира се. За първи път в живота си усетих глада. Лягах си гладен. Мислех, че съм изпитал всичко за своите 54 години, но това беше нещо ново“, каза Бекер, който добави, че от месеци не е пил алкохол или пушил цигари.

Той призна, че животът затвора може да бъде опасен и изтъкна две ситуации, в които се е страхувал за оцеляването си. Германецът обясни, че в първите си седмици в лондонския затвор Уондсуърт съкилийник се е опитал да го изнудва, но другите затворници са го защитили. В последствие Бекер е преместен в Хънтърком в Оксфордшър – затвор за  чуждестранни граждани с по-лек режим. В тази институция той е имал „спречкване с друг затворник, който искаше да ме убие“. И в тази ситуация други затворници се намесили и го спасили.

Бекер, който на няколко пъти по време на интервюто избухваше в сълзи, изрази голямата си благодарност към семейството си и неговата приятелка Лилиан Де Карвальо Монтейро, която през цялото време го е подкрепяла.

„В нито един момент не усетих, че нещата се разпадат или че тя ще загуби търпение, желание и любов“, каза германецът и добави, че в този труден за него период се е сближил много с трите си пораснали деца.

Той не планира да остане в Германия, тъй като е много разпознаваем в родината си. Преди Великобритания Бекер живееше в Маями (САЩ), но призна, че би се преместил и в Дубай, където много му харесва.

„Имам идеи, но искам да бъда по-внимателен с въпросите за бъдещето ми. Сега се чувствам развълнуван, мотивиран съм и искам да работя“, каза Бекер.