Частните детективи в Белгия вече няма да имат право да следят журналисти и източниците им. Това се посочва в предварителния проект на министъра на вътрешните работи Анели Верлинден за актуализиране на закона за частните детективи. Професионалните дейности на журналистите скоро ще излязат извън обхвата на частните разследвания. Подателите на сигнали за нередности също ще бъдат в по-добро положение съгласно новия закон, предаде белгийската новинарска агенция Белга.
Фламандската асоциация на журналистите и новинарската медия „Апачи“ (Apache), която разгласи историята, потвърди, че законът за частните детективи ще бъде цялостно реформиран след повече от 30 години. Заедно те подадоха жалба в съда през 2019 г., когато стана ясно, че строителният предприемач „Ланд Инвест Груп“ (Land Invest Group) е накарал журналистите на „Апачи“ да бъдат следени от частни детективи. В средата на 2022 г. съдът постанови, че не е извършено престъпление, тъй като законът не забранява следенето на журналисти, пише БТА.
Въпросът предизвика загриженост не само сред фламандските журналисти, но и в Съвета на Европа. В Платформата за безопасност на журналистите беше публикувано предупреждение, на което Белгия така и не отговори официално. На европейско равнище бившият евродепутат Крис Питерс внесе две изменения в проекта за доклад относно свободата на медиите в Европа през 2020 г. Те бяха включени в окончателния вариант.
ЕС призова държавите членки и Европейската комисия да осигурят ефективна защита, както по закон, така и на практика, не само на журналистите, но и на техните източници. Частните детективи вече не трябва да имат право да събират информация за професионалните дейности на журналистите или за техните източници.
Сега белгийското правителство отговаря на този призив, като в предварителния проект за преразглеждане на 30-годишния закон за частните детективи изрично посочва, че журналистическите източници са забранена област за разследване от страна на частните детективи.
Предварителният проект е стимул за свободата на печата, казва Фламандската асоциация на журналистите. В момента се очаква становището на Службата за защита на данните, Колегията на прокурорите и Националния съвет по труда.