Бивш съдебен шеф осъди прокуратурата за близо 180 000 лева

Бившият председател на Военно-апелативния съд (ВоАпС) полк. Петко Петков осъди прокуратурата да му изплати обезщетения за близо 180 000 лева.

Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), където Петков е предявил иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в който е поискал обезщетения от над 560 000 лева, показа проверка на „Лекс“.

Те са заради делото срещу Петков за длъжностно присвояване и представени неверни сведения, за да бъдат получени пари по проект на ОПАК. То беше свързано с договор от 2008 г. между тогавашното Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и Военно-апелативния съд, с който съдът започна изпълнение на проект по ОПАК за над 730 000 лева. Парите бяха отпуснати за изграждане на информационна система за прозрачност във военните съдилища.

Проектът обаче беше прекратен, след като през 2014 г. започна разследване, а прокуратурата повдигна обвинения на 8 души, между които и Петков. Градският съд първоначално ги призна за виновни, но не ги наказа заради изтекла давност. Основна част от обвиненията беше свързана със сключени договори с експерти без обществени поръчки, като била изготвена документация със задна дата, която да доказва, че такива все пак са проведени.

В края на 2020 г. Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими и прокуратурата не протестира присъдата. Тогава съдът прие, че председателят на ВоАпС изобщо не е бил длъжен да провежда процедури по ЗОП, тъй като той не се прилага за проекти, които са възложени и изцяло финансирани от международна организация. Оказа се, че още в началото на проекта е имало поставено условие от МДААР на Военно-апелативния съд, произтичащо от международното финансиране и то е било да се платят възнаграждения на физически лица, а не за определени дейности, които прокуратурата е инкриминирала. За да приеме, че не са настъпили и тежки вредни последици за ВоАпС, апелативният съд напомни, че са възстановени изцяло всички пари с лихвите.

В иска си по ЗОДОВ срещу прокуратурата, Петко Петков твърди, че е понесъл особено тежко воденото срещу него дело, тъй като е било свързано с работата му като председател на ВоАпС и е засегнало професионалната му репутация, която приел за срината и се чувствал публично опозорен. Преживял и силен стрес, а делото било и широко отразено в медиите. Петков подчертава, че обвиненията са му попречили да се развива професионално и да се грижи за семейството си, тъй като е освободен от работа, а много от познатите му се отдръпнали от него.

Полковник Петков е оценил на половин милион лева само неимуществените вреди от повдигнатите срещу него обвинения. Съдия Евгени Георгиев от СГС обаче е решил, че справедливото обезщетение за тях е 120 000 лева. В решението си той посочва, че е направил справка за други водени дела по ЗОДОВ от магистрати срещу прокуратурата. Между тях е и това на съдия Петър Сантиров, който осъди прокуратурата да му плати 250 000 лева за морални вреди заради делото за подкуп, по което беше съден и оправдан заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Според СГС обаче най-близък до казуса на съдия Петков е този с бившите варненски прокурори Тони Томов и Карен Бейлерян, които бяха съдени и оправдани за лично укривателство през 2009 г. и след това осъдиха прокуратурата да им плати по 60 000 лева. Съдия Георгиев отбелязва, че двамата са били съдени за по-леко престъпление, делото им е продължило само три години, а минималната заплата е била над 40% по-ниска. Така той стига до извод, че справедливото обезщетение за моралните вреди на Петков е 120 000 лева.

Съдът отбелязва в решението си също, че към магистратите очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. Затова и незаконното обвинение за извършване на престъпление при тях има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.

Прокуратурата е осъдена да плати на Петков и близо 58 000 лева за имуществени вреди, между които почти 10 000 лева за адвокатски хонорари. Голяма част от парите са заради обезщетенията при напускане на работа. През 2014 г. Висшият съдебен съвет отстрани Петков от длъжност, след като му бяха повдигнати обвинения, а година по-късно той напусна съдебната система. До напускането обаче Петков посочва, че не е получавал допълнително материално стимулиране и претендира и обезщетение за това, наред с парите, които не е получил от заплати, докато е бил отстранен, както и обезщетението при напускане.

През 2021 г., след като вече е бил окончателно оправдан, ВоАпС е платил на Петков над 27 000 лева обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт, каквото магистратите получават при освобождаване. От решението става ясно, че то е по-малко, защото Петков е получил 23 000 лева през 2000 г., когато също е напуснал съдебната система. ВоАпС е начислил на Петков и почти 45 000 лева обезщетение за заплатите, които не е получил, докато е бил отстранен. Той обаче е поискал и съдът му присъжда още над 46 000 лева, които са лихви върху обезщетението при напускане на системата, както и за разликите в брутните заплати, които не е получавал, докато е бил отстранен.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде атакувано пред Софийския апелативен съд.