Бизнесът на бунт срещу забраната за заплати в плик

Работодателските организации се възпротивиха на намеренията на финансовия министър Асен Василев да въведе със закона за бюджета за 2023 г. задължение всички фирми с персонал над 50 души да изплащат заплатите на служителите си само по банков път.

Темата е обсъждана многократно през последните години като мярка срещу неформалната заетост и неплащането на данъци и осигуровки.

Работодателските организации обаче са скептични, че това ще изсветли икономиката и ще преустанови проблема „заплати в плик“. За сметка на това работещите в малките населени места и в сектори като селското стопанство силно ще бъдат затруднени да изтеглят парите си от банковите сметки и да плащат с карта в магазина, пише в. „Сега“.

Според АИКБ с подобна мярка няма да секне порочната практика работници да сключват трудов договор с фирмата официално на по-ниско възнаграждение от договореното и то да се превежда по банков път, а разликата до договорения размер да се плаща под масата.

От БСК предупреждават, че преди да се задължат фирмите да превеждат заплати само по банков път, трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура в цялата страна – банкомати и в най-малките населени места, ПОС-устройства в магазини и доставчици на услуги, както и интернет свързаност.

От АИКБ директно предлагат, ако преводът на заплатите стане със закон задължително по банков път, то банковите плащания трябва бъдат безплатни или банковите такси да са символични. „В противен случай това е осигуряване на допълнителни приходи и печалби на банките в България“, подчертават от АИКБ.

Около 30-40 процента от българите получават пари в плик. Това каза пред БТА доц. д-р Люба Спасова от Института по философия и социология при БАН.

„Разбира се, не всички практики, защото те са най-различни, са на това ниво, но доплащането „на ръка“ се споделя от около 30-40 процента, което е изключително висок процент“, добави тя. Доц. Спасова посочи, че тези хора декларират официално част от сумата, докато останалата я получават в плик.