„Българина“ от Южна Украйна: Не ни трябват „освободители“, ще ги прогоним!

Преди 200 години, бягайки от преследванията в Османската империя, семейство Древови се преселват в Бесарабия, в земите край устието на Днестър, Одеска област. Тук те, заедно с други българи, основават селището Кулевча, като го наричат на родното си село Кюлевча, Шуменско, разказва блогът Бесарабски фронт.

Един от наследниците на тези хора е старши матрос Иван Древов. Днес той служи като артилерист в морската пехота и защитава Украйна от руските нашественици на южната линия на отбраната. Позивната му е „Болгар“. „Българина“.

Доскоро Иван и жена му имали успешен бизнес, отглеждали син и дъщеря и живеели най-нормален живот. До 24 февруари…

– Първите експлозии на руски ракети, изстреляни по Одеска област, се чуха ясно. От тях се събудихме с жена ми – спомня си Иван. – Беше около 5 сутринта. Облякох се, опаковах си нещата и тръгнах.

Преди години Древов служил като стрелец в щурмови взвод на специална моторизирана военна част. Днес е изпратен в морската пехота.

– В сравнение с професионалните военни аз имах по-малко боен опит. Първите дни бяха трудни – спомня си „Българина“. – Пристигнахме на позициите, телефоните бяха изключени, информация – никаква, какво ще „долети“ не се знае, единственият ориентир – мащабно нахлуване. Когато познанията ти за войната са само от книги и филми, лесно е да се объркаш. Но благодарение на другарите си бързо се адаптирах.

На фронта, в режим 24/7, откъм руснаците лети всичко, което човек може да си представи.

– И ние отвръщахме. Вършехме си работата. Това, което ни отличава от рашистите, е, че никога не откриваме огън по населени места и инфраструктурни обекти. Техният лозунг във войната е: „Имаме жени, още бойци ще народят!“ Това изобщо не е присъщо за нас – отбелязва старши матрос Древов. – Нашите командири си пазят войниците, а руснаците – не. Те се бият за пари и длъжности.

Морските пехотинци се справят доста добре дотук. Резултатите от тяхната работа периодично се появяват в армейските доклади и медиите. Заедно с други части те спряха настъплението на руските войски в района на Николаев.

– Не съчувствам на онези руснаци, които загинаха от огъня на нашата батарея. Те получиха и ще продължат да получават стократен отговор за падналите ни побратими. Докато ги прогоним до границите на Руската федерация – подчертава Иван Древов.

„Българина“ има ясна позиция:

– Войната, започната от Русия, е опасност за моите роднини, приятели и познати. Изправен пред избора дали да бягам от войната, или да взема оръжие и да защитавам родината си, взех най-очевидното решение – казва Иван. – Това е нашата земя и не ни трябват никакви „освободители“. Имаме всичко – реки, планини, полета, езера, две морета. Трябва само да влезете в интернет, за да видите как живеят хората в Русия и как живеехме ние в Украйна. Искам просто моята страна да се върне към мира в своите граници, признати от света през 1991 г. А след победата… даже не знам какво покаяние, какви репарации и контрибуции могат да измият кръвта, която Русия проля в Украйна.

Иван говори с особена любов за своята малка родина – Бесарабия. И развенчава глупостите на руската пропаганда, която твърди, че в Украйна преследват хората заради език или националност.

– Моята Бесарабия е многонационален регион. Тук живеят българи, албанци, гагаузи, молдовци, украинци, германци. През вековете тук много пъти са се сменяли власти, регионът е населен с много етнически групи и национални общности. И нямаме проблеми, намираме общ език – казва Древов.

Той е рускоговорящ българин. Преди време обиколил цяла Украйна – Лвов, Ивано-Франковск, Буковел, Чоп. Никъде никой не го е преследвал заради езика му. И днес с фронтовите другари си говорят уж на украински, но с всякакви диалекти и идиоми.

– След време ще овладея напълно украинския език, въпреки че още ми е трудно – казва „Българина“. — Но се гордея с факта, че синът ми говори перфектно украински, въпреки че е възпитан в рускоговоряща среда. А малката ми дъщеря вече е абсолютен украински националист. Изпраща ми патриотични писма, пише ми за паляница (хляб), полуниця (ягода) и Укрзализница (украинската държавна железница).

Древов ясно осъзнава какво защитава в битките с нашественика, видял е със собствените си очи зверствата на рашистите. Говори с гняв за някои свои роднини и съселяни, които преди време се преместили в Русия, а сега не искат да разберат какво се случва тук. Очевидните факти за убийства и мародерства, които той им изпраща във видеоклипове, те наричат „продукции“ и „провокации“.

– Спряхме да си говорим. Някои няма да ги пусна да стъпят в родното ни село. Ако по-рано са идвали, оттук нататък аз лично ще направя всичко възможно да не ги допуснат до Кулевча. Дори в страната да не ги пуснат. Ако прочетат думите ми, нека знаят какъв прием ги очаква в родното им село. Това не е заплаха. И не е само моя позиция – отбелязва с болка Иван Древов.

„Българина” разбира, че победата е още далече, но е абсолютно убеден в нея. Когато родната му земя е напълно освободена нашественика, Иван ще напусне армията и ще се върне към семейните дела.

– Но като се върна от войната, няма да прибирам военната си книжка. В случай на нова заплаха пак ще се върна при побратимите си, за да защитавам нашата Украйна – обещава старши матрос Иван Древов. С позивна „Българина“.

Репортажът е от блога „Бесарабски фронт“ на АРМIЯINFORM