Българинът най-лесна жертва на фейк новини в ЕС, но пък не му пука

Българинът е най-лесната жертва на фалшиви новини в целия Европейски съюз. Финландия, Норвегия, Дания и Естония пък са начело в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Това показва проучване на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“.

България се нарежда последна сред страните членки на ЕС и заема 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията.

В нашата група, но преди нас, се нареждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България влизат Молдова, Черна гора и Турция.

Финландия, Норвегия, Дания и Естония са начело в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г.

Тези държави имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората.

В дъното на класацията Грузия заема последното 41-о място, предшествана от Северна Македония и Косово с почти еднакъв резултат, Босна и Херцеговина и Албания.

„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията“, отбелязва Марин Лесенски, който е автор на доклада.

Той допълва, че когато се сравнят резултатите от индекса с тези от други изследвания, се вижда, че страните в Източна Европа са сред онези, при които се наблюдава висока степен на уязвимост към фалшивите новини, но същевременно ниски нива на загриженост сред гражданите от разпространението на подобни новини.

„Това увеличава рисковете, свързани с дезинформацията в подобни страни, особено на фона на събития като войната в Украйна, защото част от тях не осъзнават или направо игнорират своята уязвимост“, допълва Лесенски.

Що се отнася до подходите за справяне с дезинформацията, докладите на Индекса на медийната грамотност през годините се застъпват най-вече за „образованието преди регулирането“. „Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път.

Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява „парадоксът на толерантността“, когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване“, пише в анализа от 2022 г.