Българка е „Акушерка на годината” във Великобритания

За Натали най-тежкото изпитание идва миналия ноември. За Валентина – през 2018-а.

Заради главоболие тя отива на очен лекар. Той вижда, че десният ѝ очен нерв е много увеличен. Правят ядрено-магнитен резонанс. Откриват тумор в мозъка. Голям е 5 см. След седмица я оперират успешно.

„Всичко беше точно, радвах се, исках никога да не се беше случвало и да съм обратно в рутината – децата, къщата работата.“

Но 2 г. по-късно туморът се връща на същото място. Не едно, а няколко малки образувания. Претърпява радиотерапия. Връща се на работа на втория месец. Тогава е на 40 г. Има деца, не си позволява да се предаде. „Трябва да даваш кураж на всички около себе си и смело напред“, категорична е тя.

Валентина предава тази сила и на пациентите си и техните близки. Съкрушава я една история: бременната в 9-ия месец 26-годишна Натали получава внезапно мозъчен аневризъм.

Една вечер колабира. Транспортирана е с хеликоптер в АГ болницата, където работи Валентина. Там я диагностицират. Слагат я в изкуствена кома. Оперират я 7, 8 часа, за да спрат кръвоизлива в мозъка. Шансът да живее е 50:50.

„Жегна ме фактът, че нейната история е подобна на моята история“, казва акушерката, която застава неотлъчно до семейството – като психолог, приятел и доскоро пациент, също претърпял мозъчна операция. Оказва морална, психическа, емоционална помощ, изслушва ги, има нуждата да помогне.

„Просто седнах и разказах моята история и им дадох надежда, дадох им кураж, дадох им вяра и аз бях спокойна, защото тя е едно младо момиче без никакви рискови фактори. И тя се оправи. Напълно здрава е“, подчерта тя.

В болницата Валентина се грижи и за Грейс, бебето на Натали, което се появява на бял свят след спешно секцио.

След месеци българката научава, че неин пациент я е номинирал за престижната награда „Акушерка на годината”. Името му е Натали.

„Беше много приятно да я видя без всички бинтове по главата, шевове, кислородни тръби. И беше много вълнуващо да видя, че е жива и здрава и продължава. И се радва на едно здраво бебе. Тя ми беше пациентка, но сега поддържаме връзка, пишем си, скоро ще се срещнем отново на кафе да видя малката Грейси“, отбеляза Валентина.

Натали е до Валентина, когато приема наградата.

„Акушерките са много повече близки с родилките, отколкото докторите, защото докторите са много по-заети, имат други неща за вършене. Такава е системата тук. Мисля, че е по-добре, защото ние учим три години. Имаш право да изписваш лекарства, да приемаш и изписваш пациент, да провеждаш манипулации, които в България акушерките нямат. За мен беше много болезнено като работих в България, аз не се чувствах значима и пълноценна, ти нямаш думата, каквото каже докторът – това е“, спомня си Валентина.

Тя работи във Великобритания повече от 20 години.

„Тук се обръща много внимание как се чувства човек и какво може да се направи, не толкова физическата, колкото психологическата болка. Не е нужно да таиш болката в себе си“, разказва тя.