Ето каква книжка си имам. Казва се „Кой какъв е?” (нещо като английското Who is who) и е излязла преди близо 33 години, когато са оставали 20-ина дни до изборите за VII Велико народно събрание.
Регистрираните за вота са представени на 60 страници от 83. Те са 5 блока (т.е. коалиции) и 32 самостоятелни партии. А в петте блока участват общо 34 партии, дружества, съюзи и други подобни.
Някои помним, а други не, което е жалко, защото има и твърде интересни. Респектира например партийното име „Строг възрожденски съюз”, въпреки мекото излъчване на бюлетината му – бял фон с две розови ивици.
В ранната пролет на 1990-а дори безпартийните са разделени партийно, не бива да се бъркат „Съюзът на безпартийните” (една оранжева ивица) и „Съюзът на безпартийните гаранти” (две зелени ивици). Защо гаранти, кому и какво гарантират – не питайте мен.
Десетките партии неспирно се съюзяват и разсъюзяват, нищо че БЗНС-тата са едва три (едно самостоятелно, с оранжева бюлетина и никакви ивици) и две – в два различни блока, които пък също имат бюлетини дюс, съответно светлосиня и жълта.
(Между другото, от цялата изборна шарения на онези години, в паметта ми е останало едно, шегата на незабравимия Цаньо Сърнев: „Моята бюлетина е бяла с две бучки лед”.)
* * *
„Кой какъв е?” не дава точна картина за изборите през юни 1990 г. Всъщност са участвали общо 41 партии и коалиции.
А и авторите честно са предупредили Драгите читатели: „навярно в момента, в който ще държите в ръцете си нашия сборник „Кой какъв е?” променящата се всяка минута обществено-политическа ситуация ще се различава в известна степен от това, което ще прочетете…”
После във ВНС се оказа само 1 (словом един) блок, а именно СДС. С групи се сдобиха и самостоятелните играчи БСП, БЗНС и ДПС, а други две партии бяха представени с по един човек. Един депутат бе избран като независим; това май е единствен случай до ден-днешен.
В резултатите личи и странно явление, което се повтаря и в следващи избори. Над 10 партии получиха по 0 (словом нула) гласа, с други думи те не са съумели да извоюват не само доверието на електората, но и своето собствено доверие.
(Сред нулевите партии, не щеш ли, е и Строгият възрожденски съюз; той е бит дори от плахо звучащата Организация на сърдечно болните и социално слабите (287 гласа).)
* * *
В българската политика през годините е имало въпроси всякакви: Кой пък е този? Кой с кои е? Кой против кого е? „Кой си ти, бе?”, Кой зад кого се крие? И т.н. Роди се дори опростеното и шлифовано питане „КОЙ?”. А откъде сме тръгнали – от чистосърдечното „Кой какъв е?”.
Ето такава книжка си имам. Чудя се дали и да я пазя.
Текстът е от фейсбук. Заглавието е на редакцията