Великан с ръст 155 см. И как Нурикян покорява олимпийския връх

Днес е един особен ден за българския спорт. Славен ден. Точно преди половин век в Мюнхен се случва историческо събитие. На 29 август 1972 г. по време на олимпийските игри в баварската столица родните щанги печелят първата си олимпийска титла. Това става благодарение на феноменалното представяне на Норайр Нурикян, отвоювал в епична битка и със световен рекорд златния медал. Четири години по-късно дребничкият щангист ще повтори своя подвиг и на игрите в Монреал.

Знаменитата годишнина бе отбелязана днес с емоционална церемония в Музея на спорта. Да поздравят великия шампион се събраха десетки легендарни спортисти и треньори, дейци на спорта, общественици и журналисти. Архивни видеокадри и прочувствени слова припомниха най-паметните мигове от забележителната кариера на Нурикян и най-вече спечелването на първото му олимпийско злато в Мюнхен.

Ето в подробности историческите за България събития, случили се на 29 август 1972 г.  в мюнхенската зала „Генихтебирхале“. В откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“.

Великан с ръст 155 см… златният Нурикян е един от най-ниските на ръст състезатели в историята на световните щанги. Куриозно той започва кариерата си в спорта като… баскетболист, а преди това се пробвал в гимнастиката и футбола. Причината да тренира баскетбол била прозаична – просто мечтаел да порасне на ръст. Живял с този блян до момента, в който попаднал в полезрението на Иван Абаджиев и то отново по неочакван начин. Техникумът по текстил в Сливен трябва да се представи на ученическо състезание по вдигане на тежести и като нямало достатъчно щангисти „мобилизират“ дори … баскетболисти. Така на  18-годишна възраст Нурикян вдига за първи път щанга и дори става победител! Малката подробност  – нямал нито един съперник.

За щастие при тази първа победа на Нурикян, в залата присъствал Иван Абаджиев. Старшията веднага съзира нешлифован талант и няма сила, която да попречи в намерението му 155-сантиметровият младеж да бъде спечелен за тежката атлетика. Така баскетболът се разделя с най-ниския си състезател, но пък щангите печелят истински великан, който се превръща в световна звезда.

След само 4 години тренировки, Нурикян вече има във визитката си пето и второ място от европейски първенства, а на световното в Перу печели бронз. С този актив той се появява на олимпиадата Мюнхен 1972, но не е сред суперфаворитите. Специалистите му отреждат 6-7 място, а титлата в кат. 60 кг според медиите е „резервирана“ за легендарния Дито Шанидзе (СССР), вицешампион от предишната олимпиада. Първоначално представителят на „Сборная“ оправдава прогнозите, събирайки трибой от 400 кг и мнозина дори бързат с поздравленията към него. Не така обаче смята Норайр.

Българският ас повежда в първото движение – повдигане, със 127.5 кг от втори опит и не успява на 130 кг в третия. В изхвърлянето обаче Нурикян е чак пети, с трудно вдигнати в трети опит 117.5 кг. Драмата настъпва в изтласкването. Българинът стартира от 147.5 кг и във втория опит качва с умопомрачителните 10 кг отгоре.

Междувременно Шанидзе вече е събрал трибой 400 кг и приема овациите, някои зрители дори вече напускат залата. Но Норайр заковава 157.5 кг над главата си – изравнен световен рекорд и злато с трибой от 402.5 кг. Светът е в шок!

Конкурентните приветстват с респект новия крал на категория 60 килограма, а той дори аристократично се отказва от последния си опит.

Първото олимпийско злато на Нурикян е първата му голяма победа на световния подиум и първа олимпийска титла за българските щанги.