Веселба, димящи скари и еленски бут

Хиляди от цялата страна се стекоха днес в Елена за празника на еленския бут. Купонът започна още в петък и ще продължи до неделя.

Форумът, посветен на уникалния местен деликатес, всяка есен се превръща в тържество на вкусното мезе, все по-богатия избор на мръвки, руйно вино и екологично чисти продукти.

Над 300 изложители на храни, напитки и занаяти се погрижиха за празничната атмосфера и незабравимото изживяване на гостите, съобща Борба.

Дебютът на събитието е през 2012 г., а първоначалната идея била да се възроди сбора за Димитровден. В миналото около Деня на строителя гурбетчии се завръщали по родните места и се отдавали на веселие.

„Историята на празника доказва неговото възходящо развитие – площта, върху която се разпростира, се увеличава, сцените стават две, веселието започва още в петък, проявите в събота са до вечерта, а неделята е за кулинарни изкушения“, заяви водещият на празника Ненчо Илчев, по-известен като бате Ненчо.

Духовници от Елена извършиха мобелен за здраве на местните хора и гостите на форума.

„Днес е празник най-вече за нас – еленчаните, които обичаме да посрещаме гости. Идеята на събитието беше да възобновим традицията да се събират еленчани, които живеят далеч от родното място, да демонстрираме качествата на нашите местни деликатеси – еленски бут, филе „Елена“, рибица, мляко, кашкавал, сирене, мед, вино и всички останали произодства. Празникът надхвърли мащабите, които първоначално си бяхме поставили за цел. Обикновенно събитието се провежда в края на октомври, но в последните 2 години, празникът закъснява с по 2 седмици и днес го отбелязваме на Деня на Св. Мина“, заяви кметът Дилян Млъзев.

По време на откриването беше съобщено, че е създадено сдружение „Еленски бут“. Негов председател е популярният шеф-готвач Мартин Трухчев.

„За еленския бут може да се каже много, но аз ще ви разкрия няколко тайни от моите баща и дядо. Еленският бут се получава само и единствено в Елена. Причината е специфичният климат. Имаме въздушно течение, което предразполага за бавно зреене и съхнене на месото, а от там и получаването на този автентичен вкус. Друга тайна е, че еленчани винаги използваме прясно охладено българско месо. Не може да има добър вкус с лоша суровина“, посочи той.

Трухчев разказа популярна леганда, според която Еленския бут стои в основата на производството на прошуто и хамона.

„През 12 век, от времето на кръстоносните походи, странстващ рицар минавал през Елена и околията и търсил подслон. Еленчани сме дружелюбни хора и в една къща го приютили. Семейство вече било вечеряло и нямало с какво да го нагостят. А пък еленчани, когато нямаме какво да хапваме, си режем от бута. Домакините го нагостили с пържола и рицарят останал силно впечатлен от вкуса. Попитал как се прави еленският бут и стопанката разказала рецептата. На другата сутрин си тръгнал. Така се разнесла рецептата за еленския бут и от тогава в Испания правят хамона, а в Италия – прошуто“, сподели шеф Трухчев.

Вкусното сушено свинско се продаваше в широк ценови диапазон, от 35 до 45 лв./кг. Освен към него голям интерес имаше и към произведените в градчето луканки, суджуци, филета, джолани и т.н.

В района на художествената галерия пък беше разположена кулинарна изложба, а в т.н. „касапски кът“ имаше огромен наплив от желаещи да разгледат как се разфасова прасе. Докато майсторите въртяха умело ножове, оркестър „Калофер“ поддържаше градуса на настроението с народна музика. Успоредно с това се раздаваше безплатно вино и гореща свинска супа.