Веселин Боришев и Стефан Иванов на „Етаж 13“

На 13-ия етаж си по средата – над теб и под теб има небе и земя. Особено когато е настъпила криза в собствения ти живот и не знаеш кое е отдолу, кое – отгоре.

Да снимаш се оказва една от спасителните сламки, за които се хваща в един такъв период известният фотограф Веселин Боришев. Тези снимки престояват доста време, докато излязат в общата книга на Боришев и Стефан Иванов, който пише:

„Когато седях на балкона в настоящия дом на Боришев и го разпитвах и слушах внимателно, докато галех кучето му и наблюдавах пороя, който се изливаше навън и заглушаваше думите ни, се сещах за собствения си живот и тийнейджърство. (…) Когато гледах снимките, първо се сетих за чешкия фотограф Йозеф Судек, който всеки ден е снимал през прозореца на ателието си. Когато се вгледах по-внимателно, чух „Болко, болкоо, болчице!“ на Александър Геров да крещи от кадрите. Когато разбрах, че таванският период на Боришев има щастлив край, се сетих за „Трейнспотинг“ и за това, че можеш да избереш и живота.“