Виновниците

Новината на Деня.

Мисля и на годината.

Мисля и на Прехода…

Новините на Нова.

Заглавие:

„Борисов на консултациите при Радев: Грехота е единомислието между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да бъде проиграно“

Единомислието…

Дори в Нова са изпуснали, дано не е нарочно, думичката „изключителното“ пред „доверие“ в оригиналното изказване на шефа на ГЕРБ пред президента.

Тоест – „…изключителното единомислие…“

Всъщност бих искал повече хора да изгледат това видео от срещата на първата политическа сила с Радев. Да, със същия Радев, с юмрука… Това видео е ярка картина от този наш никога несвършващ преход.

Всичко в тази среща – и думи, и жестове, и усмивки, си струва да се види. Особено си струва да се чуе онова, което казва вече възвърналият предишните си блясък и напереност на централна фигура, около която се върти светът,  шеф на ГЕРБ, особено думите му за… избирателите, които според него  трябвало да се  жертват…

Господи!

Какво ли ще кажат, след като прочетат това, ония деца зад колоните на  Министерски съвет? Особено онова разсъблечено  момиче, сниманото…

Когато в едно общество няма елементарно усещане за памет и почтеност, другото няма значение.

Закривай!

Моля за отговор всички ония, които от снощи се юрнаха да обясняват на нас, простолюдието, „какво доста точно се случва“ от ден-два у нас.

„Доста точно…“

Същите, които така удряха и Борисов, и Веждито, и всички гербаджии, как ги наричаха, анатемосваха, и този Желязков, да, оня, с Костинбродската афера, който сега бе избран с единодушие… И още, и още…

Всъщност отговор не е нужен.

Вече. Поне за мен.

Защото зная продължението. Моето пречупено поколение го изпита на гърба си. И станахме излишни. И единствено виновни.

Сега идва редът на следващите. И както се вижда, няма да избягате от него…

В личен план аз, това го пиша заради моите читатели, които не са партизани на нечия партия, повече на политическа  тема не ще пиша. Достатъчно събрах яд от тролове и партизани досега.

Докато ония 100 и кусур подписали един апел интелектуалци си живеят живота и се къпят в титли, награди, синекурни служби, медийно внимание и възклицания…

А и си бях обещал, че текстовете ми за  Надеждата ще бъдат моята лебедова песен във вече над 45-годишната ми  публицистика.

Още повече одеве прочетох един коментар от една привърженичка на Надеждата, който коментар не е пряко насочен към мен, а към всеки, който би проявил памет и принципност в днешната ситуация на „изключително единомислие“.

Според дамата несъгласните и питащите сега за цената на това „изключително единомислие“ сме били „…смешни вече и ….жалки с промити мозъци!“

„Смешни, жалки, с промити мозъци…“

Защото не можем да забравим бурята, която две години кършеше крехките клони на Надеждата, всъщност те самите откършени май вече, ослепели от блясъка на кулоарите на парламента и чакащите ги министерски кресла,  я забравиха услужливо. Но ние не можем. Не можем и да изтрием от паметта си картината на онова видео, когато хвърляха като чували с картофи млади тела, ритаха ги  и   пребиваха зад колоните. И онова момиче, паднало на колене, с разголени рамо и гръд, снимано през смях..

Щом моралът вече е проява на …“жалки, с промити мозъци“ люде, значи хора като моя милост са наистина излишни.

Щом вашето мерило за достойно поведение е тарикатлъкът, красиво обвит в патриотичния воал на „грижата“ за България, хора като мен нямат място във вашия свят. Ние можем само да бъдем виновници. Това ни позволявате единствено вече 34 години. Има ли нещо, за което досега не сте ни обвинили? Може би и за това, че сме ви създали….

Жертви и виновници. С „нашите промити мозъци“…

Цял живот съм се борил с книгите и публицистиката си да внуша на моите читатели поне капчица уважение към паметта и човешкото в човека.

Но…

Има партийни гурута. Има купища скъпоплатени пиаровци и тролове – четете ги. Те пишат това, което вие искате да четете.

Бъдете здрави!

И пак ви казвам, знайте – и вие ще дойдете до нашето.

Следващото поколение сте вие.

Няма начин да не бъдете. Но тогава нас няма да ни има.

Няма кой да ви спасява.

И виновниците ще бъдете… вие.

Единствено вие.

От Фейсбук профила на автора.