Военният музей показва сервизи на княз Батенберг

„Националният военноисторичеки музей има над един милион фонд. Това са над един милион единици експонати, които се съхраняват в нашите фондове и, така да се каже, са скрити за публиката“. Това каза пред БТА Славея Сурчева от Националния военноисторичеки музей (НВИМ). Тя обясни, че екипът на музея решил да представя различни колекции на ротационен принцип, за да може да ги направят по-достъпни за публиката.

Като част от тази инициатива от днес в музея има нова колекционна зала. Тя бе открита по повод 107-ата годишнина от създаването на музея. В нея са представени сервизи за хранене от сребро и порцелан, жардениери, свещници и множество изящни предмети от бита, създадени от известни европейски фирми, някои от които съществуват и до днес. По повод годишнината на НВИМ посетителите ще може да разгледат изложбата „Битови вещи и снаряжение“ безплатно до 9 юли.

Славея Сурчева разказа, че миналата година екипът решил да покаже нетипичната страна НВИМ. „Още тогава направихме изложбата „Познатият непознат“, защото нашият музей е много обичан, много познат. Ние представяме над 28 хиляди експоната ежедневно пред публиката ни. Но същевременно е и непознат, защото има много такива експонати, които публиката не е виждала и които не са типични за един военен музей. Миналата година в изложба представихме изключително ценни бижута, които се съхраняват при нас. Тази година решихме да продължим и да направим това нещо в традиция“, обясни Сурчева.

Сега на фокус е колекцията с битови вещи и снаряжение. „Но с нейната най-нетипична част, а именно – сервизи, блюда, посуда, жардиниери, свещници“, допълва тя. В експозицията се представени част от четири големи колекции – едните съдове и вещи са били част от ежедневния и официалния живот на двореца. Те са от колекцията на княз Александър Първи. „Те са направени от известни европейски фирми, някои от които съществуват и до ден- днешен“, разказва Сурчева.  Друга част от представяме пое вещи са от софийското офицерско събрание. Освен това има и вещи на девети пехотен пловдивски полк и на втори конен полк.

„Любопитното е, че тази колекция се комплектува още от 1916 година. Всъщност, на 4 юли 1906 година, в разгара на Първата световна война, със заповед на главнокомандващия действащата армия генерал майор Никола Жеков е създаден Военният музей – днес известен като Национален военноисторически музей. Тази колекция битови вещи и снаряжения се комплектува от тогава – от 1916 година“, разказва служителката на НВИМ.

За тези 107 години, в които съществува, Националният военноисторически музей става единственият музей в България, който представя 3 вида експозиции – външна експозиция, постоянна хронологична експозиция и колекционни зали, уточнява Сурчева.

Тя допълва, че една част  от вещите в новата зала са част от едно голямо дарение с вещи на Александър Батенберг. „Това дарение пристига в България през 1937 година, след смъртта на Александър Първи. Цялото дарение представлява над 2000 вещи, които са били негова собственост. Те са изпратени с 2 влакови вагона от неговата съпруга Йохана фон Хартенау. Включват негови униформи, оръжия, отличия и различни вещи, включително тези изключително ценни сервизи, прибори и различна друга посуда, които са ползвани в двореца именно в тези първи години от неговото управление. Това са вещи, които представят светския живот в двореца, непосредствено след Освобождението“, разказва служителката на музея.

Историята на експонатите, които идват от Софийското офицерско събрание, също по интересен начин се преплита с историята на военния музей, уточнява Сурчева.  Тя разказва, че сградата на софийското офицерско събрание, която днес се намира на улица „Московска“, е била и първата сграда, където през 1937 година се помещава първата експозиция на Националния военноисторически музей.

„Всъщност Софийското офицерско събрание е било създадено, за да се погрижи за свободното време на офицерите и техните семейства и тези сервизи, които са представени тук, те са ги използвали“, обяснява служителката на НВИМ. Тя разказва, че Девети пловдивски пехотен полк и Втори конен полк са шефски полкове. В края на IXX и началото на XX век по европейски образец в България на някои от полковете се назначават за командири членове на монархическото семейство или самият владетел. По изключение може и чужденци, които са със сериозни заслуги или в роднинска връзка с управляващия монарх, казва Сурчева.

„Така всъщност през 1888 година княз Фердинанд Първи, по-късно цар, назначава майка си Клементина за шеф на Девети пловдивски полк. Тя дарява вещите на самия полк, който ги използва при официални поводи, при празници на армията или на самия полк и различни приеми“, разказва служителката на музея за част от експозицията.

„Същото се случва и с Втори конен полк – негов шеф става съпругата на фердинанд Мария-Луиза. Той я назначава за шеф на полка непосредствено след встъпването в брак с нея. И тези сервизи тя ги подарява на полка, за да ги ползва. Впоследствие те достигат и са съхранени от Националния военноисторически музей“, казва още тя и допълва, че като шефове на полк и двете са имали по-скоро почетна роля. Вензелът на шефа на полка може да се появи по униформите. Вензелът на Мария-Луиза го има на съдовете, които са дарени на полка й, обяснява служителката на музея.

„Но другата съпруга на Фердинанд – царица Елеонора, е била и на фронта. По време на Балканските войни тя има сериозно участие с доброволческа дейност, самарянство. Така че, който от монарсите е имал желание, както и членовете на фамилията, е можел да допринесе много по време на война“, разказва Славея Сурчева.

В новата зала може да бъдат разгледани и картини на известни български художници. „Това са картини на военни художници, сред които Владимир Димитров – Майстора, Борис Денев, Петър Морозов и Никола Танев. Но те не са част от самата колекция“, уточни Сурчева.