Времето е особено. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш

Кристиан Таков е български юрист и университетски преподавател,  доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Юридическия факултет на Великотърновския университет. Той почина на 11 юли 2017 г., на 51 години. Публикуваме текст от блога му, писан през 2010 г., но актуален и днес.

Времето е особено.

Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.

Времето е особено.

Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.

Времето е особено.

–          знаем закона, но сме забравили приличието;

–          търсим формални доказателства за очевидното

–          спазваме процедури, за да загърбим разума;

–          решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.

Времето е особено.

–          Полуграмотните са на почит;

–          Безчестните са богати;

–          Честните – нечути;

–          Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.

Времето е особено.

–          правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;

–          за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.

Не се лъжете. Времената винаги са били особени.

Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде”. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.

Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат”.

Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.

Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.

Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.

Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.