Всекидневни предателства

След има-няма 24 часа размисъл Кирил Петков и Асен Василев осъзнаха какво им се е случило с „неочакваната подкрепа“ на Корнелия Нинова за избор на председател на Народното събрание.

Това е добре. На България в тези нелеки времена са необходими лидери, които бързо мислят и бързо реагират. Всъщност Корнелия Нинова направи сделка, която няма отношение към съставянето на редовно правителство. Тази задача изглежда все така нерешима и това, че Вежди Рашидов ще е председател, е без значение.

Разбира се, каквито и да е прогнози в днешната ситуация са несъстоятелни, но е по-вероятно госпожа Нинова да не си прекрачи „червените линии“. Не с ГЕРБ, не и с ДПС. И като разбраха какво всъщност е станало, промянаджиите обиколиха де-що има телевизии и – освен за „противоестествения съюз“ на ГЕРБ с БСП, наблягаха на хартиените бюлетини.

Струва ми се, че въпросът е решен. Този парламент, колкото и да живее, ще пипне Изборния кодекс и ще позволи смесено гласуване – на хартия и с машини. Разбира се – и бюджета и други неща, след което ще ни поемат отново служебните на президента Радев.

БСП не може да бъде винена. В този случай. Бори се за живота си, друг е въпросът доколко такава партия е полезна за България. Но данните от изборите на 2 октомври показват, че избирателите на БСП се местят – към „Продължаваме промяната“ и към „Възраждане“. На „Позитано“ 20 смятат, че основната причина са машините. Не е точно така – и промянаджиите, и Костадинов иззеха реториката на БСП и точат електорат.

Но и машините помагат за тази ерозия. Факт. Чисто субективно – според мен – дали ще се гласува само с машини – или само на хартия, или смесено – е тактически въпрос. Стратегическият е продължаващото раздробяване на българската политика. Не е ясно дали то отразява реално разделение след българите, или е изкуствено конструирано и усилвано. Според мен е второто. Така или иначе е създадена атмосфера на недоверие, оклеветяване, насърчаване на пинизчийството (не я харесвам тази дума, но не намирам друга), на надлъгване.

Между другото – промянаджиите са много добри в лъжите на едро, на които благосклонно им викаме популизъм, но що се отнася до номерата, имат много вода да пренесат, докато стигнат нивото, което имат Борисов и ДПС, па и Нинова. Ако изобщо някога го стигнат. Все едно.

Работата е в това, че двегодишното – според мен умишлено – раздробяване, създаде това. Всякакво врътване, всякаква далавера, всякакви предателства, всичко е позволено. Навремето бях написал нещо за българската политика и бях го озаглавил „Пълен разврат“. Това се стори скандално на собствениците на медията и те го смениха с нещо по-лицеприятно. Но в момента е така. Всекидневни предателства, стряскащи съюзи, „влюбвания и разлюбвания“.

И понеже често ме питат – а ти какво предлагаш – не че съм в положение да предлагам, но според мен има прости неща за съгласие:

1.Искаме ли да сме в ЕС и НАТО.

2. Русия агресор ли е.

3. Добре ли е за България президентът (в случая – Радев) да управлява нон стоп със служебни правителства и без всякакъв (не само парламентарен) контрол.

4. Може ли т.нар. политически елит да отсее „зърното от плявата“ – сиреч да отдели важното от неважното. Може и още, но ми се види, че тези четири точки са прилична платформа. Не мисля, че е възможен такъв разговор. Не съм вярвал, че начело на държавата ще стоят хора, които не могат да погледнат по-далеч от себе си.

От Фейсбук профила на автора.